Определение № 6959 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение23.06.2026 г.докладчик Румяна Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение №23294 от 07.07.2025г., постановено по административно дело №6570 по описа за 2025 година на Административен съд София град. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. А. Р., гр. София, чрез процесуалния представител адвокат Гонев срещу определение №23294 от 07.07.2025г., постановено по административно дело №6570 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на лицето срещу уведомително писмо по чл.26 ал.1 от АПК за започнало административно производство, на областен управител на област София. Твърди се в частната жалба, че определението е „неоснователно, неправилно и незаконосъобразно“. Иска се да бъде върнато делото за разглеждане от съответния състав. Няма изложени доводи в частната жалба. По делото е постъпил отговор от 08.06.2026 година от областния управител на област София, в който отговор се поддържа правилност на определението, тъй като уведомителното писмо не е административен акт, подлежащ на съдебен контрол и лицето не било от кръга лица, които имали правен интерес от оспорването. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид данните по делото и мотивите на обжалваното определение, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран с жалба от С. Р. срещу уведомително писмо по чл.26 ал.1 от АПК за започнало административно производство, на областен управител на област София. Съдът е приел, че жалбата е недопустима на две основания – на първо място писмото не представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и на второ място – лицето не е лично засегнато, ако писмо би бил акт, който подлежи на съдебен контрол. Определението е правилно. В частната жалба няма никакви доводи, нито в приподписаната от адвоката, които да формират и формулират основания, от които би могло да се изведе друг извод, освен този, направен от първата инстанция. Писмото представлява уведомление по чл.26 от АПК за започнало административно производство, не представлява акт, с който биха могли непосредствено да се засегнат права и законни интереси, по смисъла на чл.21 от Административнопроцесуалния кодекс.. Както и да възникнат задължения. Поради което е било излишно обосноваването и за липса на правен интерес от страна на подалия жалбата. Следва да бъде оставено в сила атакуваното определение. По изложените съображения и на основание чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 21 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 26, ал. 1 АПК
- чл. 26 АПК
- чл. 21
- чл. 229, ал. 1, т. 1