Определение № 1693 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, комисията; с предходно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), преименувана с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗПК, обн. ДВ, бр. 84/06.10.2023 г., в сила от същата дата) и по касационна жалба на ответниците М. Х. М. и С. Р. М. срещу решение № 71/10.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2022 г. на Варненския апелативен съд (ВнАпС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260000/14.01.2022 г. по гр. дело № 153/2018 г. на Разградския окръжен съд, е постановено следното: отнето е в полза на държавата, представлявана от комисията-ищец, имущество на стойност 184 069.11 лв. от двамата ответници, на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: дворно място с построената в него двуетажна сграда, находящи се в [населено място], товарен автомобил „ситроен“ и лек автомобил „опел“ (недвижимият имот и автомобилите са подробно описани); като искът на КОНПИ е отхвърлен за отнемане на следните суми: сумата 2 346.99 лв. – получени преводи от ответницата С. М., сумата 16 075.27 лв. – внесени на каса парични суми по банкови сметки с титуляр ответника М. М. и сумата 10 656 лв. – внесени суми от трети лица по банкови сметки с титуляр ответника М. М..

Комисията-ищец е обжалвала въззивното решение в отхвърлителната част, а ответниците – в частта, с която е постановено отнемане на имущество от тях.

При извършената служебна проверка относно редовността на образуваното касационно производство в частта му по касационната жалба с вх. № 3594/15.05.2023 г., подадена от КОНПИ, съдът намира следното:

С молба с вх. № 4655/23.06.2023 г. комисията е представила пред ВнАпС решение № 477/14.06.2023 г. на КПКОНПИ (понастоящем КОНПИ) за оттегляне на подадената от нея касационна жалба с вх. № 3594/15.05.2023 г. С разпореждане № 574/27.06.2023 г. апелативният съд е прекратил „производството по администриране на касационната жалба“ с вх. № 3594/15.05.2023 г. От така постановения акт и последващите действия на администриращия съд не е ясно каква е волята му: 1/да върне касационната жалба поради оттеглянето й – в този случай актът на апелативния съд подлежи на обжалване с частна жалба и от влизането му в сила, отпада деволутивния и суспенсивен ефект на жалбата, като въззивното решение влиза в сила в частта, предмет на оттеглената и върната поради това касационна жалба от момента, в който влезе в сила разпореждането; 2/ да изпрати на Върховния касационен съд касационната жалба, който да се произнесе по заявлението за оттегляне, поради което преустановява по-нататъшното й администриране, в който случай няма акт на апелативния съд, подлежащ на обжалване с частна жалба; деволутивният и суспенсивен ефект на касационната жалба не е отпаднал; въззивното решение и към настоящия момент в частта, обжалвана от КОНПИ, е висящо.

Администриращият съд е изпратил съобщение до КОНПИ, че актът му подлежи на обжалване с частна жалба, важимо ако по естеството си този акт е връщане на касационната жалба. В същото време, в съпроводителното писмо до Върховния касационен съд, касационната жалба, подадена от КОНПИ е изпратена, ведно с тази на насрещната страна, за произнасяне от касационната инстанция и по двете жалби, т.е. това означава, че с коментирания акт на апелативния съд касационната жалба на КОНПИ не е върната.

Следва, също така, да се посочи, че администрирането на жалби и молби не е самостоятелно производство и то се преустановява като последица от връщането на съответната жалбата или молбата. Дори и да е постановен акт, с който е постановено изрично „прекратяване на администриране на жалба“, то той не подлежи на обжалване. Ако обаче, апелативният съд е имал предвид връщане на касационната жалба, то несъмнено актът му подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Ясно е, също така, че именно администриращият съд е компетентен да се произнесе, когато жалбоподателят оттегли жалбата си, докато делото все още не е изпратено в по-горна инстанция. Както е разяснено в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, постановил решението, а не по-горната инстанция, в срока за обжалване, съответно в срока за отговор по подадена жалба и нейното администриране, до изпращане пред съда по жалбата, е компетентен по всички молби за допускане на обезпечение на иска, за продължаване и за възстановяване на срокове, включително за възстановяване на срока за подаване на жалба, за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, извършва проверка за допустимост на жалбата, включително при промяна на обстоятелствата, имащи отношение към тази преценка, напр. – сливане на насрещни страни, оттегляне на жалба. Пред по-горна инстанция се изпраща само допустима и редовна жалба, след надлежното и администриране. При заявено десезиране на съда чрез оттегляне на жалбата, администриращият съд следва незабавно да се произнесе, като постанови разпореждане за връщане на жалбата на жалбоподателя, с което дава възможност за отпадане на нейния суспенсивен и деволутивен ефект и влизане в сила на обжалваното решение с присъщите му последици. На прекратяване подлежи само вече образувано производство по подадена жалба (респ. по искова молба); когато същата бъде оттеглена в процеса на администрирането и, тя подлежи на връщане на жалбоподателя (респ. на ищеца).

При така изложеното, делото следва да бъде върнато на апелативния съд за тълкуване на свое разпореждане № 574/27.06.2023 г. Това се налага, за да бъде ясно за всички страни по делото и за касационната инстанция какъв е предметът на спора, пренесен пред ВКС по образуваното касационно гр.д. № 3145/2023 г. Важно е също така за страните по спора, а още и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ да има яснота по въпроса кога е влязло в сила въззивното решение в частта, предмет на касационната жалба на КОНПИ, с оглед възникване на присъщите на влязло в сила съдебно решение правни последици.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение