Определение № 8961 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Столична община, чрез адв. Попов за изменение на решение №2942/12.03.2024 година по адм.д. № 10142/2023 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Твърди, че като е уважил претенцията на касатора и е отменил решение от 29.11.2022 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ след отмяна на решение №4359/30.06.2023 година на Административен съд - София-град по адм. дело №11415/2022 година, касационният състав несправедливо е присъдил разноски на общината в размер на 23 400 (двадесет и три хиляди и четиристотин) лева, за две съдебни инстанции. Заплатеният размер за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции възлизал на 230 068,80 лева с ДДС, като намалението на съда било драстично повече от 10 пъти. Прави искане за изменение за решение №2942/12.03.2024 година по адм.д. № 10142/2023 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските и присъждане на реално заплатения размер адвокатско възнаграждение. При сочения материален интерес на спора от 4 747 477, 40 лева без ДДС, и приложение на Наредба № 1/09.07.2004 година, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлизал на 115 034,40 лева с ДДС. Излага подробни съображения за несправедливост на присъдения размер.

По делото е постъпил писмен отговор от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 година, чрез експерт с юридическо образование Димитров. Като се позовава на решение на СЕС по дело С-438/22 година твърди, че искането е неоснователно. Съдът изложил съображения за присъдения размер като съобразил фактическата и правна сложност на делото и работата на адвоката.

При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на Върховния административен съд приема, че същото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, и като такова е допустимо.

С решение №2942/12.03.2024 година по адм.д. № 10142/2023 година по описа на Върховния административен съд, чието изменение в частта за разноските се иска, касационният състав е отменил решение №4359/30.06.2023 година на Административен съд - София-град по адм. дело №11415/2022 година, като вместо него е отменил решение от 29.11.2022 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ и е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на Столична община сумата от 23 400 (двадесет и три хиляди и четиристотин) лева, разноски за две съдебни инстанции. В мотивите на съдебния акт е посочено, че предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции. Съдът е съобразил, че по делото е представен списък с разноски за: две държавни такси в размер от по 1 700 лева за всяка инстанция и две адвокатски възнаграждения в размер от по 115 034,40 лева за всяка съдебна инстанция, или в общ размер от 233 468,80 лева. Предвид направеното от ответника възражение за прекомерност, като изчислява минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съобразява решение на Съда от 25 януари 2024 година по дело С-438/22 година, касационната инстанция приема, че националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба №1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложил е мотиви за съобразяване на фактическата и правна сложност на спора (чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК), като намира, че уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 115 034,40 лева за съдебна инстанция, или в общ размер от 230 068,80 лева за две съдебни инстанции е прекомерен. Според съда, като извършени процесуални действия на страните, процесът по делото в рамките на всяка инстанция не се отличава с правна сложност. Излага, че сложността и комплексността на предмета на поръчката не са отразени пряко в изводите по материалния спор по делото, тъй като за нито една от нередностите не е направен прецизен анализ на изводите от правна страна във връзка с комплексността на този предмет. Според касационната инстанция, съответстващ на фактическата и правна сложност на спора размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 20 000 лева за две съдебни инстанции (по 10 000 лева за съдебна инстанция). Дължимият общ размер разноски е 23 400 лева.

По направеното искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, касационният състав на ВАС приема, че касаторът възразява срещу справедливостта на съдебното решение в частта за разноските, като заявява „драстично намаляване“ на размера на адвокатското възнаграждение с повече от 10 пъти.

И в хода на първоинстанционното производство и пред настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на РУО обоснова възражението с липсата на правна и фактическа сложност на делото. Позовава се на постановеното от СЕС от 25.01.24 г. решение по дело С-438/22 г.

Касационната инстанция приема, че не са налице основания за изменение на изменение на решение №2942/12.03.2024 година по адм.д. № 10142/2023 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските, при следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в настоящото производство на основание чл. 144 АПК и с оглед направеното пред касационната инстанция възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) – в случая Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба № 1/2004 г.). Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение – то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС/Съдът) – Вж.: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба № 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения – Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност.

В случая образуваното пред касационната инстанция производство предполага проверка на съдебното решение на АС град София, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за определяне на финансова корекция поради извършено нарушение на ЗОП.

Производството пред АССГ е проведено в две съдебни заседания, като са събирани доказателства, които не са станали основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Пред касационната инстанция не са събирани доказателства.

Работата на адвоката на Столична община на първа инстанция се изразява в запознаване с преписката, изготвяне на жалба срещу административния акт и процесуално представителство по делото пред АС гр. София, доказателствени искания. Едното доказателствено искане е за представяне на сигнала по преписката. Същото е уважено, но е неотносимо към спора. Другото доказателствено искане за информация за образование и квалификация на експертите извършили проверката е отхвърлено като неотносимо към спора.

На касационна инстанция, работата на адвоката на касатора се изразява в изготвяне на касационна жалба и явяване в едно съдебно заседание.

Касационният състав е отменил решението на АССГ и е отменил оспорения административен акт, като е изложил съображения както следва:

1.Относно нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 от ЗОП, във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКС и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС), касационната инстанция приема, че такова не е осъществено. В тази насока спорът не се отличава с фактическа и правна сложност. А практиката на ВАС е еднопосочна и безпротиворечива.

2. Относно нарушението на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 ЗОП и чл.2, ал.1, т.2 и т.4 ЗОП, касационният състав е приел, че изводът за прекомерна спецификация на изискването е направен без анализ на предмета, обема, стойността и сложността на поръчката, както и без анализ на нормативната уредба, която позволява изпълнение на предмета (особено в хипотеза на сложност и комплексност) чрез използване на подизпълнители. Тоест, както е посочил ВАС в решението, чието изменение се иска, сложността и комплексността на предмета на поръчката (които пряко влияят върху размера на помощта, а оттам и върху размера на финансовата корекция и материалния интерес по спора) не са отразени пряко в изводите по материалния спор по делото, тъй като за нито една от нередностите не е направен прецизен анализ на изводите от правна страна във връзка с комплексността на този предмет.

Затова и възнаграждението за всяка инстанция, което настоящият състав на Върховния административен съд е намерил за справедливо и обосновано, е в размер на 10 000 лева за инстанция, или 20 000 лева за делото. Този извод се поддържа от съдебния състав.

За сравнение, дължимата държавна такса за този вид съдопроизводствена дейност и материален интерес е в размер на 1700,00 лева съгласно чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ. Тази стойност е израз на икономическите условия в страната, както и стремежа да не се възпрепятства достъпа до административно правосъдие, като същевременно се създават гаранции за по-бързо и ефективно правораздаване в изпълнение на конституционно закрепената роля на съдилищата. Аналогията е допустима, след като правосъдната функция на държавата е по искане и в интерес на гражданите и юридическите лица, а в същия интерес е и процесуалното представителство.

Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд