Определение № 4409 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3623/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Ц. А., в качеството му на председател на Управителния съвет на етажната собственост на [адрес], [жк], гр. София. Жалбата е насочена срещу разпореждане № 9526/10.03.2026г., постановено по адм. дело № 8678 по описа на Административен съд София-град за 2025 г., с което съдът е върнал частна жалба на председателя на Управителния съвет на етажната собственост на [адрес], [жк] А. А., срещу определение №43173 от 23.12.2025 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател иска от съда да отмени обжалваното разпореждане. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел приложимост в случая на чл. 212, ал. 2 АПК, която норма според него се прилага само за редовност на касационните жалби. Твърди се, че при подаване на частни жалби не се изисква приподписване от адвокат като в подкрепа на това твърдение се сочи практика на състави от Върховния административен съд. По отношение на невнесената държавна такса заявява готовност да я внесе. Ответната страна в писмен отговор счита частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град по адм. дело № 8678/2025г. е образувано по жалба на Етажна собственост на [адрес][жк], чрез председателя на Управителния й съвет А. Ц. А. срещу решение № Ж-612 от 15.07.2025 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. С определение №43173 от 23.12.2025 г., съдът на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, с оглед неизпълнени указания, дадени към оспорващата страна, е оставил без разглеждане жалбата на етажната собственост на [адрес], [жк] и прекратил образуваното пред него производство. Срещу определението етажната собственост на [адрес], [жк], чрез председателя на Управителния й съвет А. Ц. А. депозира частна жалба, подадена в законоустановения за това срок. Жалбата е приета за нередовна от съдебния състав на първоинстанционния съд по няколко причини. Първата нередовност е свързана с неизпълнение на задължението по чл.212, ал.2 от АПК за приподписване от адвокат или юрисконсулт, или с представяне на доказателства, че председателят на Управителния съвет на етажната собственост на [адрес], [жк] А. А. има юридическа правоспособност, за което е следвало да бъде приложено удостоверение за такава. На следващо място към жалбата липсвал приложен документ за доказване заплащането на дължимата за касационното оспорване държавна такса. С разпореждане № 2250/19.01.2026г., съдът е оставил без движение частната жалба, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок да изправи констатираните нередовности както следва - частната жалба да се приподпише от адвокат с пълномощно за приподписването, като е посочено изрично, че в случай, че подписалият частната жалба е лице с юридическо образование, да представи в същия срок в деловодството на съда удостоверение за юридическа правоспособност и в същия седмодневен срок от получаване на разпореждането да внесе 15.34 евро държавна такса по сметка на Върховния административен съд и да представи документ за плащането по делото. Разпореждането е връчено на А., в качеството му на председател на Управителния съвет на етажната собственост на [адрес], [жк] на 21.01.2026г., видно от приложеното по делото съобщение и разписка за връчване. В срока за изпълнение на дадените от първата инстанция указания, с молба от 27.01.2026г., А. Ц. А., в качеството си на председател на Управителния съвет на етажната собственост на [адрес], [жк] възразява срещу указанието за приподписване на частната жалба от адвокат. Твърди, че дадено указание за приподписване е незаконосъобразно, тъй като по отношение на частните жалби не намирала приложение разпоредбата на чл.212, ал.2 от АПК. С оглед на това свое становище иска частната жалба да бъде приета за редовна, а относно държавната такса „заявява готовност“ да я плати, но първо иска изясняване на статута на жалбата му по отношение на приложението на чл.212, ал.2 от АПК, свързано с изискването за приподписване на жалбата, с която се сезира касационната инстанция. С обжалваното разпореждане № 9526/10.03.2026г., постановено по адм. дело № 8678 по описа на Административен съд София-град за 2025 г., с което съдът е върнал частна жалба на председателя на Управителния съвет на етажната собственост на [адрес], [жк] А. А., срещу определение №43173 от 23.12.2025 г., постановено по същото дело по описа на съда. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. От доказателствата по делото е безспорно, че в дадения от съда срок частният жалбоподател не е изпълнил в цялост дадените указания за отстраняване на нередовността на частната жалбата - не е представил приподписана от адвокат частна жалба. Отделно от това, не е внесъл и дължимата за касационното производство държавна такса. Спорът по делото е правен. Първоинстанционният съд приема, че изискването за приподписване на жалбите, с които се сезира Върховния административен съд се прилага като условие за редовност и за частните жалби. В подкрепа на тези свои изводи, съдът се позовава на разпоредбата чл. 231 АПК, съгласно която, по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а АПК. Частният жалбоподател застъпва обратното становище. Твърди че по отношение на частните жалби не се прилага изискването за приподписване от адвокат. Според него такова изискване законът поставя само за редовността на касационните жалби. Настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 231 АПК по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а. Според чл. 212, ал. 2 АПК касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, с приложено пълномощно за приподписването, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Приподписването на частната жалба от адвокат е предвидено като условие за нейната редовност. Изключение от изискването за приподписване на жалбата има само в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, какъвто не е настоящия случай. Нормата на чл. 212, ал. 2 АПК е приложима и за частните жалби по силата на препращащата норма на чл. 231 АПК и приподписване се дължи като основание за редовност. Тази разпоредба е изключително ясна и не предполага никакво друго тълкуване, освен това което е направено и от административния съдия. Също така тя се прилага безпротиворечиво както от административните съдилища в страната, така също и от Върховния административен съд. Цитираните в частната жалба съдебни актове на Върховният административен съд, за който се твърди че има друго тълкуване на приложимата правна норма нямат отношение към приложението на чл. 231 АПК, вр. с чл.212, ал.2 от същия кодекс, поради което са неотносими. Налице е неизпълнение от частния жалбоподател на дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовност на жалбата в цялост, поради което правилно, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, във връзка с чл.231 АПК е върната частната жалба на етажната собственост на [адрес], [жк], депозирана чрез председател на Управителния й съвет. Обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 213а, ал. 7, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, вр. с чл. 235 АПК Върховният административен съд, трето отделение