Определение № 631 от 02.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 1045/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК Л. АД-София против решение от 12.07.2011 г. по гр.д. № 878/2011 г. на САС, с което се потвърждава решение от 1.12.2010 г. по гр.д. № 4321/2009 г. на СГС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. И. сумата 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.407-отм. ТЗ. Ответницата по касация Г. И. е подала отговор, че жалбата е просрочена. Но и двете дати-на връчване и на подаване, са погрешно посочени от нейния адвокат. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за допустимостта на иск срещу застрахователя по задължителна ЗГО, при положение, че в полза на пострадалата има изп.титул от наказателното производство срещу прекия извършител, е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие и противоречиво решаване не са налице, съобразно новата задължителна практика на ВКС. Съгласно т.1 ТР 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСТК, при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.