Определение № 177 от 18.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3616/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Основание за образуването му е направеното от Н. Ц. Ц. искане по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 144 от 24.07.2017 г., постановено по гр. д. № 6/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, в подадената от него срещу същото решение касационна жалба. За да се произнесе по основателността на искането Върховният касационен съд, състав на І г. о., взе предвид следното: С въззивното решение, спиране изпълнението на което се иска, е потвърдено решение № 354 от 19.10.2016 г. по гр. д. 340/2014 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. срещу С. и Т. М. негаторен иск за премахва не изградената от тях пристройка, заснета с иднетификатор 77195.740.50.4, към жилищна сграда с идентификатор 77195.740.50 по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] и ищецът Ц. е осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за водене на делото – на С. М. сумата от 6900.00 лв. и на Т. М. сумата от 5000.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, пр. второ ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. Потвърденото първоинстанционно решение в частта за разноските има характер на определение, поради което не подлежи на предварително изпълнение. В този смисъл е разрешението дадено в т. 1 на ТР № 6 от 23.10.2015 г., постановено по т. д. № 6/2014 г на ОСГТК на ВКС. Искането за спиране по изложените съображения е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.