Определение № 277 от 03.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 220/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на А срещу Разпореждане № 57 от 17.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 517/2011 год. на Ловешкия окръжен съд с което въззивният съд, като е счел че не е изпълнено указанието му за внасяне на държавна такса в размер на 653.45 лв. по частната касационна жалба на АПСлПК, е разпоредил връщането и. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Тезата, подържана от А е, че по частната касационна жалба се дължи държавна такса в размер на 15 лв. – т.19 от Тарифа № 1 за държавните такси, която е била внесена своевременно и е бил представен вносен документ. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Правилна е констатацията на състава на Л., че по частна касационна жалба по чл.413 ал.2 ГПК – обжалване от заявителя на отказа за издаване на заповед за изпълнение, дължимата държавна такса е пропорционална и е по чл.18 ал.2 т.2 от вр.чл.12 от Тарифа № 1/2008 год. на МП. Такава е и задължителната съдебна практика - Определение № 741 от 19.12.2009 год. по ч.т.д. №846/2009 год. на ВКС, II т.о.; Определение № 606 от 10.08.2010 год. по ч.т.д. № 393/2010 год. на ВКС, II т. о.; Определение № 540 от 18.09.2009 год. по ч.т. д. № 277/2009 г. на II т. о. Проста държавна такса по чл.19 от Тарифата се дължи по частни жалби по чл.419 ГПК, но не и по такива по чл.413 ал.2 ГПК, както е в случая. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.