Определение № 57 от 10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1292/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1043 от 14.11.2023 г. в частта относно разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Насрещната страна по молбата – М. Я. Х.-Й., изразява становище за нейната неоснователност. Доколкото отговорът е подаден по куриер на 02.01.2024 г., а съобщението с приложен препис от молбата по чл. 248 ГПК е надлежно връчено на страната на 20.12.2023 г., то преклузивният едноседмичен срок за отговор съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 60, ал. 6 ГПК е изтекъл на 28.12.2023 г. (четвъртък, работен ден). Поради това и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК, като подаден извън срока, вкл. при съобразяване на разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК, отговорът не следва да се взема предвид. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по искането, като прецени доводите на молителя и данните по делото, приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния едномесечен срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е отчасти основателна. С определение № 1043 от 14.11.2023 г., постановено по настоящото дело, образувано по частна жалба на М. Я. Х.-Й., е потвърдено разпореждане № 2284 от 11.05.2023 г. по в. гр. д. № 198/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационната ѝ жалба с вх. № 9030 от 10.04.2023 г. против постановеното по делото въззивно решение № 383 от 27.03.2023 г. В отговора на частната жалба, т. е. своевременно, молителят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е направил искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, по което съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе. С оглед изхода на производството, в което молителят е бил представляван от юрисконсулт, същият има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че защитата на ответника по частната жалба се изразява единствено в депозиране на писмен отговор от неговия процесуален пълномощник. Като прецени вида на делото и липсата на фактическа и правна сложност на същото, както и броя и характера на извършените от юрисконсулта процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв., в който смисъл следва да се допълни определението от 11.05.2023 г. в частта за разноските. За разликата над тази сума до поискания от молителя размер на разноските от 150 лв. молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл. 248 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение