Определение № 3270 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4330/2025 г.

Постъпила е молба от М. К. Ц., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат Г. К., с искане да бъде изменено определение №2142 от 24.04.2026 г. по гр.д. №4330/2025 г., на ВКС, ІII г.о. в частта за разноските поради представяне на доказателства за направените разноски не с отговора на касационната жалба, а в по-късен момент преди постановяване на определението, както и поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на насрещната страна по делото в касационната инстанция. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото определение е обезсилено решение №293 от 17.03.2025 г. по в.гр.д. №967/2024 г. на Софийския апелативен съд и решение №5998 от 23.11.2023 г. по гр. дело №6886/2022 г. на Софийския градски съд; прекратено е производството по иска, предявен от М. К. Ц., [населено място], срещу „Топлофикация София“ЕАД, [населено място], за сумата 25 100 лв., като част от общо дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 210 832 лв.; осъдена е М. К. Ц., [населено място], да заплати на „Топлофикация София“ЕАД, [населено място], 4 903.78 евро. деловодни разноски за всички инстанции. Доказателствата за направените разноски са представени в срок - до приключване на производство по чл.288 ГПК. В мотивите на определението е посочено, че заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 3 189.60 лв. не е прекомерно съобразно фактическата и правната сложност на делото. Направеното сега отново възражение за неговата прекомерност също не е мотивирано съобразно изискването на чл.78, ал.5 ГПК с оглед критериите по чл.36, ал.3 ЗАдв. Няма основание за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност и съобразно задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда. Посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.