Определение № 2 от 04.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2615/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД против определение № 10090/23.02.2021 г. по гр.д.№ 1939/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството, за изменение на въззивното решение по същото дело, в частта му за разпределение отговорността за разноски, като се намали размера на присъдените такива в полза на ищците Ю. А. и М. А. - от заплатено адвокатско възнаграждение – до сумата от 2 765 лева общо или по 1 382,50 лева за всеки от тях. Оспорва съображението на въззивния съд, че при пресмятане на припадащата се на уважената част от исковете част от понесените разноски, следва да бъдат съобразени и сумите от по 40 000 лева, платени доброволно от ответника в хода на съдебното производство. Така, според касатора, при цена на иска на всеки от ищците от 200 000 лева, уважената част от същия възлиза на 50 000 лева / присъдената с въззивното решение сума /, а не на 90 000 лева, както неправилно е съобразил въззивния съд. Ответните страни – Ю. А. и М. А. – не са депозирали становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Ищците Ю. А. и М. А. са предявили искове, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ, за осъждане „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве „ АД да заплати на всеки от двамата по 200 000 лева или 400 000 лева общо – обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С първоинстанционното решение исковете са уважени за суми от по 80 000 лева или общо 160 000 лева, съответно отхвърлени за 240 000 лева. Съдът е приел, че справедлив размер на обезщетението за всеки от ищците е сума от 120 000 лева, но следва да се съобрази извършено в хода на производството плащане от застрахователното дружество на суми от по 40 000 лева, поради което всеки от исковете е уважен за 80 000 лева. Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищците са присъдени разноски, в общ размер на 5 330 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. С определение № 829/14.01.2020 г. на Софийски градски съд е изменено решение му в частта за разноските, единствено с промяна на титуляра на вземането – страните, вместо процесуалния им представител при условията на чл. 38 ЗАдв /. Решението е обжалвано от застрахователя в уважената част от исковете. С изрична частна жалба е оспорена и правилността на определените от СГС, за възмездяване в полза на ищците разноски от заплатено адвокатско възнаграждение от 5 330 лева. С въззивното решение исковете са отхвърлени за разликата над 50 000 лева всеки. Въззивният съд е счел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 90 000 лева за всеки от ищците и при съобразяване на извършените в хода на производството плащания, исковете следва да се уважат в размер на 50 000 лева всеки или 100 000 леваа общо, предвид което е отменил първоинстанционното решение в частта, с която в полза на всеки от ищците е присъдено обезщетение над размера от 50 000 лева. Въззивният съд е отменил определение № 829/14.01.2020 г. на СГС, за осъждане застрахователя да заплати на ищците понесени в първоинстанционното производство разноски над 4 500 лева, съобразно изхода на спора във въззивна инстанция. Ответникът е подал молба по реда на чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение, в тази му част, по съображенията, поддържани и в настоящата частна жалба. С тук обжалваното определение молбата на „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве „ АД, в частта й за коригиране дължимите на ищците разноски от заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, е оставена без уважение. Съдът е изложил мотиви, че доброволното плащане в хода на производството не изключва основателност на исковете до размера на приетия за справедлив размер на дължимо обезщетение от по 90 000 лева, предвид което и при пресмятане на припадащата се от разноските част за плащане, следва да се съобразява, като уважена част от същите, сума от 180 000 лева / 2х 90 000 лева /. Частната жалба е частично основателна. Правилни са съображенията на въззивния съд, че извършеното в хода на производството частично плащане от ответника, макар съобразимо като възникнал в хода на производството факт, за отхвърляне на иска до размера на заплатеното, не изключва дължимостта на разноски и за погасената чрез плащане част от претенцията, след като е приета за изначално основателна и за която ответникът е дал повод за завеждане на делото, по аргумент от чл.78 ал.2 от ГПК. По приложението на тази разпоредба, в хипотеза на извършено след завеждането на иска плащане на претендираното, е формирана богата и непротиворечива съдебна практика / опр. № 843 по ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о., опр.№ 300 по ч.гр.д.№ 245/2012 г. на ІV г.о., опр.№ 626 по ч.гр.д.№ 275/ 2010 г. на ІV г.о., опр.№ 277 по ч.гр.д.№ 2432/ 2014 г. на І г.о., опр.№ 388 по ч.т.д.№ 831/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. /, в която еднозначно се приема, че ако ответникът е дал повод за завеждането на иска, заплащането на вземането в хода на производството, предопределило оттегляне или отказ от иска, както и друго поведение на ответника, последващо завеждането на иска, предвид което е отпаднала необходимостта от съдебна защита,не са обстоятелства освобождаващи го от отговорност за разноски. На същото основание не отпада отговорността му и ако ищецът не се откаже или оттегли иска си, тъй като неговото процесуално поведение е напълно ирелевантно за приложението на чл. 78 ал. 2 ГПК. Ищците са договорили и заплатили на процесуалния си представител, за защита в първоинстанционното производство, възнаграждение от 20 000 лева или по 10 000 лева всеки от тях. Спрямо уважената част от исковете / 90 000 лева или 180 000 лева общо /, подлежащата на възмездяване част от договореното възнаграждение възлиза на 4 500 лева всекиму или 9 000 лева общо. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви, защо при дължими за възмездяване разноски от платено адвокатско възнаграждение от общо 9 000 лева е присъдил 5330 лева, нито мотиви за определянето на сумата. В молбата по чл.248 ГПК ответното дружество се позовава на своевременно направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК. Такова обаче не е заявено до приключване на устните състезания - в последното съдебно заседание е заявен единствено довод за намаляването му, на основанията поддържани в настоящата частна жалба, не и като прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора. Отправянето му едва с писмената защита, при това немотивирано, е несвоевременно и не следва да бъде зачетено. Тъй като, произнасяйки се по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, настоящият състав не е ограничен в преценката си за правилността на атакуваното определение до заявените с частната жалба доводи, но и като съобрази, че ищците не са обжалвали първоинстанционното решение, вкл. размера на присъдените им за първоинстанционното производство разноски от 5 330 лева, съставът намира че въззивният съд е дължал единствено коригирането на присъдения от първоинстанционния съд размер с оглед изхода на спора във въззивна инстанция. Така коригирани, подлежащите на възмездяване в полза на ищците разноски за първоинстанционното производство – от заплатено адвокатско възнаграждение - възлизат на 3 997,50 лева, при определени от въззивния съд 4 500 лева. Следователно, отказът на въззивния съд да измени въззивното решение, като ограничи дължимите от застрахователя на ищците разноски за първоинстанционното производство, от заплатено адвокатско възнаграждение, до сумата от 3 997,50 лева, вместо потвърдената дължимост на сума от 4 500 лева, се явява неправилен. При това, неправилно въззивният съд се е произнесъл по правилността на определение № 829/14.01.2020 г. на СГС,постановено по реда на чл.248 ГПК, тъй като същото съставлява неразделна част от определението по възмездяване на разноски, инкорпорирано в диспозитива на първоинстанционното решение. По реда на чл. 248 ГПК се допълва или изменя вече постановено определение по разноски и само в своето единство – когато е допуснато изменение или допълване - двете определения подлежат на контрол за правилност. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение