Определение № 9695 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8857/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, вх. № 14425 от 10.06.2025 г., от Д. Г. с [ЕГН] и с адрес в гр. Аксаково, [улица], подадена чрез адв. С. Г. Спасов, против Определение № 18563 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4335 по описа на Административния съд София-град за 2025 г. С обжалваното определение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Г. против мълчалив отказ на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) да се произнесе с решение по нейна жалба, вх. № В-11ИН-00-391/28.10.2024 г. по описа на КЕВР и е прекратено производството по делото. С частната жалба се оспорва постановеното определение като неправилно. Частният жалбоподател иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата й против мълчаливия отказ на КЕВР по същество. Претендира присъждане на заплатената за настоящото производство държавна такса. Ответникът – КЕВР със седалище и адрес на управление в София, [улица], оспорва частната жалба с доводи за неоснователността й. Иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящия съд. Върховният административен съд, в настоящия състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, за която то е неблагоприятно. Разгледана по същество та е и основателна. Производството по адм. дело № 4335/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба от Д. Г., вх. № В-11ИН00-391/16.04.2025 г. по описа на КЕВР (от л. 5 до л. 9 от първоинстанционното дело), подадена чрез адв. Спасов, против мълчалив отказ на Комисията да се произнесе с решение по нейна жалба против „Водоснабдяване и канализация“ – Варна, вх. № Ж-315/16.10.2024 г. по описа на водоснабдителното дружество, вх. № В-11ИН-00-391/28.10.2024 г. по описа на КЕВР. Първоинстанционният съд при проверка на редовността на подадената до него жалба, установил, че същата не е подписана; липсва заверен препис от пълномощно в полза на пълномощника; липсва доказателство за платена държавна такса в размер на 10, 00 лв. и не са представени доказателства, че жалба, вх. № В-11ИН-00-391/28.10.2024 г. по описа на КЕВР, е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. Дал указания на жалбоподателката за отстраняване на констатираните нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението за съдебното разпореждане. Съобщението за постановяване на Разпореждане № 15294 от 07.05.2025 г. е получено от адв. Спасов на 13.05.2025 г. – отрязък от разписка на л. 49, пак там. В законоустановения срок адв. Спасов изпратил писмо по електронен път (л. 50, пак там), в което описал, че е приложил подписана с електронен подпис „1. Жалба срещу процесния мълчалив отказ“, Преводно нареждане за държавна такса – заверено за вярност с електронен подпис; Пълномощно – заверено за вярност с електронен подпис; Електронна кореспонденция през периода от 24 март 2025 г. до 9 май 2025 г. – заверена с електронен подпис; Заявление за достъп до електронно дело – подписано с електронен подпис“. С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е приел, че представените от процесуалния представител на жалбоподателката доказателства, не изпълняват разпореждането му за отстраняване на констатираните нередовности. В резултат на тона е приел, че подадената до съда жалба не е подписана, като липсва и надлежно оформен отпечатък от електронен подпис, удостоверяващ от кого е подадена същата. Счел е, че не са представени каквито и да било доказателства, че жалба, вх. № В-11ИН-00-391/28.10.2024 г. по описа на КЕВР, е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. Формирал е извод за нейната недопустимост. Съобразил е разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Приел е, че срокът за произнасяне на Комисията е изтекъл на 04.03.2025 г. и доколкото едномесечният срок по чл. 149, ал. 2 АПК за подаване на жалбата, с която е сезиран, е изтекъл на 07.04.2025 г., а тя е подадена на 16.04.2025 г., същата е просрочена. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Определението е неправилно. Неправилен е изводът на съда, че жалбата до него е просрочена. По този въпрос първоинстанционният съд не е съобразил искането в жалбата. Видно от съдържанието й е, че жалбоподателят Р. оспорва мълчаливия отказ като нищожен, но и като незаконосъобразен. Съгласно чл.149, ал.5 АПК административните актове, на какъвто е приравнен и мълчаливият отказ могат да се оспорят относно нищожността им без ограничение във времето. В този смисъл жалбата на Р. относно оспорването на нищожността на мълчаливия отказ не е просрочена. Жалбата не е просрочена и относно оспорването на незаконосъобразността на мълчаливия отказ. Съгласно чл.22, ал.4 ЗЕ максимално допустимият срок за произнасяне от КЕВР по жалба, подадена по реда на чл.22 ЗЕ е 6 месеца. В този случай удълженият срок за произнасяне от КЕВР се продължава с още два месеца при съгласие на жалбоподателя. Необоснован и неправилен е изводът на съда, че в административната преписка липсвали доказателства за съгласието на жалбоподателя за продължаване на срока за произнасяне от КЕВР по жалбата му. В чл.22, ал.4 ЗЕ законодателят не е въвел форма за валидност на съгласието на жалбоподателя за продължаване на удължения срок за произнасяне от КЕВР. От данните в административната преписка - електронно писмо до КЕВР с вх. № В11ИН ДО-391/16.04.2025 г. от пълномощника на жалбоподателката / лист 5 от първоинстанционното дело/ следва недвусмислено съгласието й КЕВР да се произнесе, макар й след срока за това и при наличие на подадена жалба срещу мълчалив отказ. Съгласието на жалбоподателя за изрично произнасяне от КЕВР и след изтичане на удължения срок следва и от становището, изпратено по електронна поща на 07.01.25г. / лист 26- 29 пак там/, както и от становището, изпратено на 17.03.25г. / лист 20 -23 пак там/. При тези данни в преписката, които първоинстанционният съд не е съобразил следва, че продълженият удължен срок по чл.22, ал.4 ЗЕ за произнасяне от КЕВР по жалбата на Д. Р. изтича на 28 април 2025 г. Жалбата до съда е подадена чрез КЕВР на 16.04.2025 година, т.е. преди да се формира мълчаливия отказ, но това обстоятелство не я прави автоматично недопустима. Съдът следва да провери, налице ли е или не произнасяне от КЕВР до 28 април 2025 година. В случай, че до посочената дата КЕВР не е приела решение по жалбата на Р., жалбата й до съда срещу мълчаливия отказ на КЕВР е допустима. Необоснован е изводът на съда, че жалбата до него, не е подписана, както и че не е налице заверен препис от пълномощното за адв. Спасов. Видно е, че във връзка с указанията на съда за отстраняване на нередовностите по жалбата на Р., адв. Спасов е изпратил електронно писмо и приложения към него / лист 53 и сл. от първоинстанционното дело/. Върху електронното писмо е положен печат с текст " Валиден КЕП" върху който има подпис на деловодител. В електронното писмо са описани като изпратени с него - жалба, подписана с електронен подпис и заверено за вярност с електронен подпис пълномощно. Съдът е следвало да отвори електронните документи и да провери, дали те са подписани с електронен подпис, което не е направил, а Върховният административен съд няма обективната възможност да направи това, поради характера на документите и обстоятелството, че те на са изпратени до него. По тези съображения и на осн. чл.236 вр. с чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд