Определение № 428 от 11.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4721/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 75544/ 06.06.2017 г. на П. Н. К., чрез адв. Г. Г., за отмяна на определение № 9 от 08.01.2013 г. на ВКС, III – то г.о., по ч.гр.д. № 574/2012 г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 1499 от 19.07.2012 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2378/2012 г. за потвърждаване на разпореждане от 22.05.2012 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 14044/2011г. за връщане исковата молба на молителя поради недопустимост на предявените установителни искове за оспорване и установяване на произход от бащата, на малолетно дете, което вече е било припознато. Молителят поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Цитира и прилага решение от 08.12.2016 г. на ЕСПЧ, станало окончателно по негови твърдения на 08.03.2017 г., с което съдът се е произнесъл по жалба на настоящия молител вх. № 45522/ 2013 г., като е установил, че с разпоредбите на Семейния кодекс, предвиждащи ограничена с оглед кръга от субекти активна процесуална легитимация за исковете за оспорване на произход от бащата, установен чрез припознаване, и формалният подход на българските съдилища при преценката за допустимост на подобни искове когато изхождат от трети лица, е нарушен чл. 8 ЕКЗПЧОС, прогласяващ и гарантиращ правото на зачитане на личния и семеен живот. От ответниците по молбата, Р. А. Ч., чрез адв. А. С., и С. Т. К., чрез адв. Ж. Е., в срок са постъпили становища, с които я оспорват по основателност. Съставът на ВКС, IV -то г.о., като съобрази данните по делото, намира, че молбата за отмяна изхожда от надлежна страна и е редовна, но се явява недопустима като насочена срещу съдебен акт, който макар и влязъл в сила, не формира сила на пресъдено нещо, така е негоден като предмет на уреденото в чл. 305 и сл ГПК извънинстанционно производство по отмяна, което и след приемането на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС остава способ за защита основно срещу неправилни съдебни решения, постановени в искови производства, касаещи спор за материални права и преклудиращи правото на иск заради окончателност и непререшимост на спора. Иска се отмяна на определение, с което, в производство по чл. 278 вр чл.274, ал.3, т.1 ГПК състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на прекратително определение на въззивен съд. С т.6 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 30.07.2017 г., е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към т. 6 подробно са изложени съображения кои определения са преграждащи и защо дори те не подлежат на контрол чрез извънредния способ, с изключение на определението за прекратяване на делото при направен от ищеца отказ от иска. На още по –голямо основание не подлежи на отмяна, и практиката на ВКС по този въпрос никога не е показвала колебания, определението, с което ВКС не допуска касационно обжалване, в производство по чл. 274, ал. 3 или чл. 288 ГПК, на определение или решение на въззивен съд. С това определение ВКС упражнява изключителното си конституционно установено правомощие да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, като уеднаквява практиката на долните инстанции, в т.ч. като извършва селекция на жалбите срещу актове на въззивната инстанция, които са постановени в отклонение от уеднаквената практика или постановени при наличия на противоречива практика по приложение на законите, така то не попада в категорията преграждащи определения. Определението, с което не се допуска касационно обжалване има за предмет въпроса са ли налице предвидените в закона предпоставки за допускане до касация на атакувания съдебен акт, така то не формира сила на пресъдено нещо. За яснота на молителя следва да се посочи, че правото му да предяви наново искове за оспорване и установяване на бащинство, евентуално след промяна на Семейния кодекс в изпълнение от съответния законодателен орган на РБ на решението на ЕСПЧ ( в който смисъл е самото решение на съда в С., в частта с препоръки към РБ като държава – страна по Конвенцията) не е преклудирано. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,