Решение № 8460 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4675/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ортомедикс" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат С. Х., с подробно развити касационни основания, срещу решение № 5025/08.02.2026 г., постановено по адм. дело № 8517/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Ответникът – Директорът на Столична здравноосигурителна каса, редовно призован, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение № 5025/08.02.2026 г., постановено по адм. дело № 8517/2025 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата от „Ортомедикс“ ЕООД срещу Заповед за налагане на санкции №РД-12-272/28.07.2025 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса. При осъществения съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК. В решението е обосновано, че издателят е притежавал нужната материална компетентност по чл. 73, ал. 1, т. 13 от ЗЗО, актът е писмено мотивиран и е издаден в съответствие с производствените правила, материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за правилно и съобразено с доказателствата заключението на администрацията за неспазване на реда за отпускане и заплащане на ПСПСМИ. Споделил е довода, че дружеството „Ортомедикс“ ЕООД не е спазило формулираното в индивидуалния договор (ИД) задължение по § 1, т. 23 от ДР на Закона за медицинските изделия (ЗМИ), въведеното допълнително изискване към изпълнителя. Посочил е, че с подписването на договора дружеството е поело ангажимент за съставяне на ново, самостоятелно писмено задание. Същото е следвало да се изготви в териториалния отдел (ТО), където се отпуска или предоставя изработката по поръчка на конкретното изделие (в случая – ортопедични обувки), и е следвало да съществува отделно от заданията-приложения към протоколите на ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК. Приемайки, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма, издадена е при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в пълно съответствие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че между страните на основание чл. 45, ал. 16 от ЗЗО е сключен ИД, по силата на който „Ортомедикс“ ЕООД е поело задължението да осъществява дейности по предоставяне, вкл. изработване и ремонт на ПСПСМИ. Производството е започнало със Заповед № РД-18-957/24.06.2025г. на директора на СЗОК, издадена на основание чл. 73, ал. 4 и ал.5 от ЗЗО за извършване на извънпланова, частична тематична проверка на обект на територията на РЗОК-Столична относно изпълнението на процесния индивидуален договор. Резултатите са обективирани в Протокол №РД18-957/07.07.2025, в който са описани проверените документи за периода от 01.05.2025 г. до 30.06.2025 г. (анкетна карта, приемо-предавателни протоколи за ПСПСМИ, картони за вземане на мярка и задания за изработка), както и обясненията на управителя за технологичния процес по приемане на поръчките и изработката на обувките в производствената база. Проверяващият орган е приел, че изпълнителят е нарушил чл. 1 от ИД във връзка с легалната дефиниция на „медицинско изделие, изработено по поръчка“ съгласно § 1, т. 23 от ДР на ЗМИ, поради липса на надлежно писмено задание от квалифициран специалист, определящо специфичните проектни характеристики за конкретния пациент. Поради това е предложено налагането на финансова неустойка по чл. 23, т. 1 изр. 1 от ИД в размер на 2000 лв. за всяко отчетено одобрение (общо 34 броя). Констатирано е също, че визираните изделия не са платени от СЗОК. Срещу протокола е подадено възражение, към което са приложени задания-приложения към медицински протоколи на ЛКК (за 26 лица) и задания за изработка от лекар (за 8 лица). Назначената по чл. 74 от ЗЗО комисия е отхвърлила възражението като неоснователно, като е приела, че макар представените задания да са подписани от квалифицирани лекари, те съдържат данни само за материалите, но не и специфични проектни характеристики (индивидуален размер и др.). Според комисията картоните за мерки не съдържат трите имена на заявителя и на служителя, взел мерките, а представените удостоверения за завършено специализирано обучение на служителите не им присъждат необходимата професионална квалификация, а само надгражда уменията им. Паралелно е извършена съвместна проверка от ИАЛ и НЗОК в производствената база на дружеството в гр. София, ЗСК Кремиковци, където е отчетена наличността на 5 машини и липса на готови обувки на съхранение. Формулиран е извод за липса на документация по чл. 19 и чл. 20 от ЗМИ, като е отбелязано, че в ТO се откопирва стъпало само на единия крак, което обаче противоречи на представените по делото Вътрешни правила (Схема за вземане на мярка в 6 точки с шивашки метър) и на установените разлики в размерите на двата крака при някои пациенти. От представените трудови и граждански договори се установява, че служителите са назначени като „търговски представители“, но в длъжностните им характеристики е вписано съвместяване на дейността като „обущар“ (изработка и поправка на ортопедични обувки по лекарско предписание). Има сключен и граждански договор с обущар за консултации и изработка. Въз основа на констатациите в двата протокола, директорът на СЗОК е издал оспорената заповед, с която е наложил на дружеството касационен жалбоподател санкция „финансова неустойка“ общо в размер на 68 000 лв. за 34 одобрения по 2000 лв.. Административният орган е възприел мотивите и съдържанието на съставените в производството протоколи. При тези фактически установявания, административният съд е достигнал до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Преценил е, че констатираните нарушения попадат в състава на чл. 23, т. 1 от ИД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд – София-град е възприел за безспорна между страните следната фактическа обстановка, установяваща, че изписаните помощни средства са предадени от изпълнителя по договор № 22-8061/31.03.2025 г. с НЗОК. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г., правното основание за отпускане на ПСПСМИХУ са договорите по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО, сключвани между НЗОК и лицензирани търговци. Подзаконовата нормативна уредба изрично възлага регламентирането на производствения ред и отговорността на страните в рамките на самото договорно правоотношение. От доказателствата по делото е видно, че въз основа на чл. 45, ал. 16 от ЗЗО страните са обвързани от ИД. По силата на този договор „Ортомедикс“ ЕООД има ангажимент да предоставя, изработва и ремонтира ПСПСМИ. Съобразно § 1, т. 23 от ДР на ЗХУ, под „медицинско изделие, изработено по поръчка“ се разбира изделие, изработено въз основа на писмени указания от квалифицирано медицинско лице или специалист със съответната квалификация. Посоченото дефинира специфичните параметри на изделието с цел ползването му от конкретен пациент, под отговорността на съответния специалист. Законодателят изрично изключва от тази дефиниция серийно произведените продукти, които са били допълнително адаптирани към изискванията на медицински експерт или обучен потребител. От дефиницията за изделия, изработени по поръчка, са изключени индустриално произвежданите в масови серии продукти, независимо дали същите се модифицират спрямо изискванията на професионалния потребител или се изготвят по медицинско предписание на оправомощено лице. Анализирайки договорените клаузи на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 12 и чл. 15, ал. 1, т. 3 и т. 4 от индивидуалния административен договор, съдебният състав намира за безспорно, че актовете на ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК имат правното значение на писмено задание по § 1, т. 23 от ДР на ЗМИ (съответно медицинско предписание по чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2017/745). По настоящото дело това качество притежават протоколите на ЛКК и приложенията към тях, съдържащи съответния код на ортопедичните обувки по спецификацията на НЗОК, утвърдена в съответствие с чл. 63 от Наредба № 7/31.03.2021 г. Налични са констатираните при проверката и посочени в обжалваната заповед фактически обстоятелства, представляващи основание за нейното издаване, а именно в отчитането на 34 медицински изделия по поръчка без задължителното по договор и закон писмено задание от квалифициран специалист, определящо индивидуалните им проектни характеристики. Правилно Административен съд София-град е приел допуснатите нарушения за съставомерни по чл. 23, т. 1 от ИД. Посочената клауза предвижда налагане на санкции от управителя на НЗОК/директора на РЗОК при нарушаване на чл. 1 от Договора, във връзка с § 1, т. 23 от ДР на ЗМИ, когато се отчитат предоставени изделия по поръчка или ремонти, без в обекта да се съхранява писмено задание от правоспособно медицинско лице. По силата на обвързващата сила на договора, изпълнителят е приел допълнително изискване – да генерира изцяло ново и отделно писмено задание в търговския обект, което да дефинира проектните характеристики на обувките, независимо от приложенията към протоколите на ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК. Наличието на такова самостоятелно задание не се изтъква от страната; аргументите на управителя се изчерпват с позоваване на служебните кодове в списъка-спецификация. Санкцията е правилно определена по реда на чл. 23, т. 1, б. „а“ като „финансова неустойка“ от 2000 лева за единично нарушение. На основание чл. 22, ал. 3 от Договора, санкциите са кумулирани за всеки от 34-те установени случая, формирайки общ размер от 68 000 лева. С оглед на материалноправната законосъобразност на оспорения акт, обосновано подадената жалба е приета за неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са изцяло неоснователни, тъй като първоинстанционният съдебен акт е постановен при точно прилагане на материалноправните разпоредби и пълно изясняване на релевантната фактическа обстановка. Възраженията на касатора не кореспондират с обективната действителност и не разкриват визираните в чл. 209 от АПК касационни основания, а са пренасяне на защитна теза, поддържана пред Административен съд София - град в настоящата фаза на процеса. Привлеченото към отговорност лице е организирало своята защита и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма за валидност от компетентен орган и при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение