Определение № 57 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 303/2015 г.

ВКСIII гражданско отделение26.01.2015 г.

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение от 01.10.2012 г. по гр.д. № 1003/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което върната касационната жалба на И. Л. К. от [населено място] срещу определение № 1098/09.05.2014 г. по делото, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Л. К. от [населено място] срещу определение от 01.10.2012 г. по гр. д. № 1003/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната касационната му жалба срещу определение № 1098/09.05.2014 г., на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение въззивният съд е върнал касационната жалба на частния жалбоподател срещу определение № 1098/09.05.2012 г., поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности/невнесена в срок държавна такса/, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Производството по гр. д. № 1003/2007 г. е образувано пред Софийският апелативен съд като касационна инстанция по касационна жалба от И. Л. К. срещу въззивно решение от 27.06.2006 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 2319/2004 г., с което е било потвърдено решение от 08.03.2004 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 20696/2003 г., с което са отхвърлени предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата длъжност и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. С решение № 109 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 1003/2007 г. Софийският апелативен съд отменил въззивното решение в частта по исковете по чл. 344, ал. 1. т. 1 и т. 3 КТ, а в останалата част го е оставил в сила. След влизане в сила на решението са последвали искания за поправка на очевидна фактическа грешка в него, което Софийският апелативен съд e уважил с протоколно определение от 30.01.2009 г. и искане за допълването му чрез произнасяне по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, което с определение № 1098 от 09.05.2012 г. е оставено без разглеждане като просрочено. Срещу определението е подадена молба - частна жалба вх. № 5345/29.05.2012 г., която с определение от 01.10.2012 г., предмет на обжалване в настоящото частно производство, е върната на жалбоподателя, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Обжалваното определение е неправилно. За да постанови обжалваното определение, Софийският апелативен съд е приел, че не са изпълнени дадените с определение от 22.08.2012 г. от него указания, с които е оставена без движение молба вх. № 5345/29.05.2012 г., в частта която има характер на частна жалба, до представяне на доказателства за платена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок. В указания срок дадените указания не са изпълнени от частния жалбоподател, но същите са незаконосъобразни, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците – работници, служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови правоотношения. В случая производството по делото е образувано по трудов спор, а именно по предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, а частният жалбоподател притежава процесуално качество на ищец по делото, поради което същият е освободен от внасяне на държавни такси и разноски. Следователно предвид незаконосъобразните указания за внасяне на държавна такса, дадени с определението от 22.08.2012 г., от каквато по силата на закона частният жалбоподател е освободен, следва, че и обжалваното определение от 01.10.2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК подадената частна жалба, също се явява незаконосъобразно, предвид тяхната взаимна връзка и зависимост. С оглед на изложеното, подадената частна жалба като основателна следва да бъде уважена, а обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

9