Определение № 1510 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 983/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. В. М. срещу разпореждане №267 от 16.02.2026 г. по в.т.д.№294/2025 г. на ОС Стара Загора, с което е върната касационната жалба на К. В. М. срещу постановеното по делото решение №331 от 26.11.2025 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Поддържа се, че въззивното решение е следвало да бъде връчено на всеки един от двамата процесуални представители на К. В. М., както и на посоченото лице, но тъй като това не е сторено, касационната жалба подадена от процесуалния представител, на когото решението не е връчено, не се явява просрочена. Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ АД заявява становище за неоснователност на частната жалба, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията докладчик е приел, че постъпилата на 03.02.2026 г. касационна жалба от адвокат Р., пълномощника на К. В. М., против решение №331 от 26.11.2025 г. по в.т.д.№294/2025 г. на ОС Стара Загора, е просрочена, тъй като съобщението за решението е редовно връчено на 04.12.2025 г. на адвокат М. Т., пълномощник на жалбоподателя. Разпореждането е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му съдът се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС по приложението на чл.39 и чл.45 ГПК, съобразно която връчването на пълномощника се смята за лично връчване и обвързва страната, освен ако към момента на извършването му съдът не е уведомен за оттегляне или за отказ от пълномощното (каквото в случая не е налице), като при наличието на няколко пълномощници, е достатъчно съдебното решение да бъде връчено на един от тях и от връчването започва да тече срокът за обжалване. Последващо връчване на акта на друг пълномощник не поставя ново начало за срока за обжалване, тъй като обратното разбиране би довело до удължаване на срока, което е недопустимо извън предвидените в процесуалния закон случаи. С оглед изхода на правния спор частният жалбоподател дължи на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,