Определение № 536 от 11.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5291/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Д. от [населено място] против определение № 194 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 3746/2013 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 12.06.2001 г. по гр.д. № 124/1996 г. на Новозагорския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Приел е, че решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила при действието на ГПК от 1952 г./отм./. Чл. 232, ал.1 ГПК/отм./ предвижда, че молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на основанието за отмяна, но не по-късно от една година от възникването му, а ако то предхожда решението, началния момент на срока е влизане на решението в сила. При тази нормативна уредба правото да се иска отмяна съществува само в определен срок – една година от възникване на основанието за отмяна, след което се преклудира и влязлото в сила решение окончателно се стабилизира, независимо от порока му. В конкретния случай новото обстоятелство и новите писмени доказателства, на които се позовава молителят, касаят факт, осъществен преди влизане в сила на решението /през 1992 г./. Дори да се приеме, че се иска отмяна само на решението по извършване на делбата, то едногодишният срок по чл. 232, ал.1 ГПК/отм./ е започнал да тече с влизането му в сила на 19.10.2001 г. и е изтекъл на 19.10.2002 г., от който момент е преклудирана възможността да се иска отмяна, основана на новооткрити обстоятелства, осъществени преди 19.10.2001 г., поради което молбата за отмяна се явява процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно. Тъй като решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е влязло в сила при действието на ГПК от 1952 г./отм./, то съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.1 ГПК/отм./ молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок от узнаване на основанието за отмяна, но не по-късно от една година от възникването му, а ако то предхожда решението, началния момент на срока е датата на влизане на решението в сила. Т.е. в конкретния случай правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение съществува само в определен пределен срок – една година от възникване на основанието за отмяна, след което се преклудира и влязлото в сила решение окончателно се стабилизира, независимо от порока му. В настоящия случай новото обстоятелство и новите писмени доказателства, на които се позовава молителят, касаят факт, осъществен през 1992 г. - преди влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. В тази връзка правилен е извода на съда в обжалваното определение, че дори да се приеме, че се иска отмяна само на решението по извършване на делбата, то едногодишния срок по чл. 232, ал.1 ГПК/отм./ е започнал да тече с влизането му в сила на 19.10.2001 г. и е изтекъл на 19.10.2002 г., от който момент е преклудирана възможността да се иска отмяна, основана на новооткрити обстоятелства, осъществени преди 19.10.2001 г. Това е така, тъй като с приемането на действащия ГПК от 2007 г. не е възстановена възможността да се иска отмяна на окончателно стабилизирани поради изтичане на пределния едногодишен срок по чл. 232, ал.1 ГПК/отм./ влезли в сила решения, поради което в случая молбата за отмяна се явява процесуално недопустима. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.