Определение № 6 от 05.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2017 г.

Производството е по чл. 282 ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма] чрез представляващия М. Д. молба, съдържаща искане за спиране на невлязлото в сила въззивно съдебно решение от 05.09.2017 г. по гр.д.№ 20174100500223/2017 г.на Окръжен съд-Велико Търново, в частите с които е молителят е осъден да заплати на С. Д. Д. сумата 48 000 лв. и е потвърдено решението на Районен съд-Велико Търново по гр.д.№1203/2016 г. в частта, с която е осъден да заплати на С. Д. Д. сумата 60 000 лв., общо сумата 108 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200 КТ, като първоинстанционното решение е влязло в сила за сумата 20 000 лв. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че искането е процесуално допустимо. Предпоставките за спиране на изпълнението са налице, тъй като осъдителното решение на въззивния съд, както и частта от първоинстанционното решение, с която искът е уважен за разликата от 20 000 лв. до размер на сумата 60 000 лв. обезщетение не е влязло в сила, срещу същото е подадена редовна касационна жалба вх. № 11567/28.11.2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с преводно нареждане от 04.01.2018г. молителят е внесъл надлежно обезпечение в размер на 88 000 лв. и от служебно извършена справка е установено, че сумата е постъпила в специалната сметка за обезпечения на Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.