Определение № 60242 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2152/2020 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Уинд системс” ООД с искане за допълване на определение № 60390 / 25.06.2021г. по т. д. № 2152 / 2020г. на ВКС, II т. о., в частта за разноските чрез присъждане в полза на молителя на разноски в размер на 7500 лева – адвокатско възнаграждение, както и изменение на същото определение чрез отмяната му в частта, с която в полза на насрещната страна са присъдени разноски в размер на 8919,33 лева с ДДС. В молбата по чл.248, ал.1 ГПК се поддържа, че няма основание за присъждане на разноски в полза на ответника по исковете, тъй като искът за реално изпълнение и евентуалният осъдителен иск е уважен изцяло (при отхвърлен главен осъдителен иск), като е ирелевантно е обстоятелството какво е „паричното отражение“ на главния и евентуалния иск. Търси се и присъждане на разноски в размер на 7500 лева за адвокатско възнаграждение, като към молбата по чл.248, ал.1 ГПК за първи път се представят доказателства за същите - договор за правна помощ. Ответникът по молбата, „Електроразпределение Север“ АД, излага подробни съображения за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 60390 / 25.06.2021г. по т. д. № 2152 / 2020г. на ВКС, II т. о., е отказано да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение по жалбите и на двете страни. Посечено е, че предвид на това, че предмет на касационното производство са трите предявени от ищеца иска /два оценяеми и един неоценяем/, на касатора - ответник по исковете, се дължат разноски за настоящото производство в размер на 8919,33 лева с вкл. ДДС, изчислени пропорционално на отхвърлената част от исковете, при заплатено от него адвокатско възнаграждение от 18 396 лева с вкл. ДДС за процесуално представителство по касационното дело, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 29.06.2020г., фактура и платежно нареждане. Счетено е, че на касатора - ищец, настоящ молител, не се дължат разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства такива да са направени, извън заплатената от него по жалбата му държавна такса. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответника по касацията е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за извършване на разноски от тази страна за касационното производство до постановяване на определението по чл.288 ГПК, което е видно и от съдържанието й. Доказателствата за разноските са представени след постановяване на акта по чл. 81 ГПК, чието допълване в частта за разноските се иска. Процедурата по чл. 248 ГПК служи за поправка на допуснати грешки от съда при присъждане на разноските, а не и за отстраняване на допуснати от страните пропуски във връзка със защитата им относно разноските по делото, в случая - на пропуск да се представят доказателства за направените разноски до постановяване на акта по чл. 81 ГПК. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и в частта за изменение на решението чрез отмяна на присъдените в полза на ответника по исковете разноски, предвид по-голямата цена на отхвърления главен осъдителен иск (689 628,23 лева) спрямо уважения евентуален осъдителен иск (258 604,69 лева). С оглед изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд