Определение № 8561 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Б. И. В. от гр. Търговище, чрез адвокат С. Стойчев срещу определение № 1240/15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 266/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на Б. В. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-1348841 от 18.05.2026 г., издадена от В. М. М. - старши полицай към РУ - Търговище при ОДМВР – Търговище, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на за отговорността, но не повече от 18 месеца. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е извършил индивидуална преценка на неблагоприятните последици, произтичащи от предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт. Обосновава, че оспорената заповед е нищожна, тъй като липсва разпореждане за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство и срок на мярката. Намира за нарушен принципа за съразмерност, доколкото се засягат правата му до степен, надхвърляща необходимото за постигане на преследваната от закона цел. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът – В. М. М. - старши полицай към РУ - Търговище при ОДМВР - Търговище, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С процесната ЗППАМ № GPAM-1348841 от 18.05.2026 г. издадена от В. М. М. - старши полицай към РУ - Търговище при ОДМВР – Търговище, по отношение на жалбоподателя Б. В. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. „Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини настъпването на значителна или труднопоправима вреда. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства, и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да изпълнява трудовите му задължения. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за един не малък период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с личен автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. В съдебната практика се приема, че нови обстоятелства са тези, които са настъпили след издаване на акта. Такива не са представени от жалбоподателят. Соченото от него решение на ТЕЛК не представлява ново обстоятелство, по смисъла на закона, тъй като е било известно на молителя преди издаване на оспорената заповед и е ирелавантна за основателността на искането му. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предпоставка за спиране от съда на изпълнението е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. В конкретния случай жалбоподателят мотивира възникването за него на значителни или трудно поправими вреди с обстоятелството, че работи като шофьор и в следствие на предварителното изпълнение на акта, трудовият му договор ще бъде прекратен и това ще постави в много тежко финансово положение семейството му. Следва да се отбележи, че представените доказателства не налагат извод, че е възможно да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - такива, които по същност, степен и резултат, да са противопоставими на презумирания от законодателя обществен интерес. Хипотезата по чл. 166, ал. 2 АПК - на трудно поправима вреда, в случая е изначално неприложима предвид данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Доколкото с прилагането на мярката не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото, то неоснователно е и възражението на частния жалбоподател, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Процесната ПАМ разкрива белезите както на преустановителна, така и на превантивна мярка, чиято генералната цел е да осигури безопасността при движението на пътищата, отворени за обществено ползване и тази цел има приоритет пред личните права на отделния водач. С частната жалба се изтъкват доводи относно нищожността на самата оспорената заповед и незаконосъобразност на процедурата по издаването й. Последните обаче са аргументи по съществото на спора и не могат да заменят липсата нито на посочени вреди, нито на нови обстоятелства, нито на доказателства за тях. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,