Определение № 9910 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2026 г.
ВАСВторо отделение12.10.2026 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение № 7951/18.06.2026 г., постановено по административно дело № 1638/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. Й. Й. и е прекратено производството по делото в тази част и ВРЪЩА делото в същата част на друг съдебен състав на Административен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на И. Й. Й., при спазване на указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото определение. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 7951/18.06.2026 г., постановено по административно дело № 1638/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, в останалата част. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е е по частна жалба на И. П. Т., И. Й. Й. и К. И. Т., представлявани от адвокат К. Димитров. Оспорва се Определение № 7951/18.06.2026 г., постановено по административно дело № 1638/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на Началника на СГКК – Варна, по повод заявление № 01-308162/01.05.2026 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба и допълнителна молба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество срещу формирания мълчалив. Ответната страна Началник на СГКК – Варна, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество частната жалба на И. Й. Й. е основателна. За да я остави без разглеждане, съдът е приел, че няма формиран мълчалив отказ по подаденото от него заявление, тоест не е налице акт, подлежащ на съдебно оспорване. Касационният съд не споделя мотивите на Административен съд – Варна, приел недопустимост на оспорването от страна на И. Й. Й., тъй като не съответстват на представените по делото доказателства и противоречат на материалния закон. Административното производство е започнало по заявление, подадено от И. Й. Й. чрез правоспособно по кадастъра лице, което с оглед съдържанието му и приложените към него документи се явява такова по смисъла на чл. 14, ал. 4, пр. 1 от Наредба № PД-02-20-4/11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри /наричана по-долу Наредбата/, според който извършване на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри може да се заявява заедно с подаване на заявление за приемане на проект за изменение на КККР. Поискано е нанасяне на изградена сграда в поземлен имот с идентификатор 10135.2516.2925 по КККР на гр. Варна, тоест инициирано е производство по реда на чл. 53а, т. 3 ЗКИР. Към заявлението са приложени редица документи сред които: проект, изготвен от правоспособно лице, съдържащ текстова и графична част, документ за собственост върху поземления имот, разрешение за строеж № 587/02.10.2006 г. и одобрен архитектурен проект, акт образец 14 за приемане на конструкцията на сградата, констативен протокол от 15.07.2025 г. за степен на завършеност в груб строеж на същата. Процесното заявление е постъпило при органа на 01.05.2026 г., като съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2, изр. 1 от Наредбата, срокът за изпълнение на заявената услуга, която е изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е до 14 дни, които се броят от деня, следващ деня на регистриране на заявлението и изтичат в края на работния ден на последния ден от срока. Следователно, органът е следвало да се произнесе по заявлението в срок до края на работния ден 15.05.2026 г. /петък/. Няма спор, че в този срок липсва изрично произнасяне на Началника на СГКК – Варна, поради което съгласно чл. 58, ал. 1 АПК е формиран мълчалив отказ да се извърши заявеното изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри чрез нанасяне на построената сграда. Пред съда, като част от относимата административна преписка е представено уведомление за отстраняване на недостатъци № 24-25376/15.05.2026 г., което изхожда от името на началника на СГКК К. Б., но е подписано с електронен подпис от друго лице, без да е ясно на какво основание. Същественото в случая е друго, а именно, че това уведомление не е съобщено по какъвто и да било начин на заявителя, а за неговото съществуване е узнал по повод образуваното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата, при наличие на недостатъци в заявлението и в приложените към него документи, органът уведомява заявителя за необходимостта от отстраняването им в 14-дневен срок. При граматическото тълкуване на тази норма е ясно, че посоченият в нея 14-дневен срок е за „уведомяване“, а не за „издаване“ на уведомление за отстраняване на пороци в заявлението. Такова уведомяване в срока по чл. 19, ал. 2 от Наредбата липсва, и тъй като това административнопроизводствено действие е останало неизвестно за заявителя И. Й. Й. или за неговия представител, същото не е породило правните си последици, от което следва, че е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 40, ал. 2, изр. 1 от Наредбата. Воден от гореизложеното, съдебното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. Й. Й. и е прекратено производството по делото в тази част следва да се отмени. Тъй като в мотивите на съдебния акт се съдържат и доводи по съществото на спора, делото следва да се върне за разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Варна, който да продължи съдопроизводствените действия и разгледа жалбата на И. Й. Й. по същество срещу мълчаливия отказ на Началника на СГКК – Варна, формиран по подаденото от него заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри чрез нанасяне на сграда в поземлен имот с идентификатор 10135.2516.2925 по КККР на гр. Варна. Определението в останалата част, с която съдът е оставил без разглеждане жалбите на К. И. Т. и И. П. Т., е правилно, макар и по други съображения. Тези лица, независимо, че притежават вещни права по отношение на поземления имот и сградата в него, не са заявители в административното производство, респективно за тях не е налице правен интерес от оспорване на формирания мълчалив отказ. Засегнат от отказа за издаване на административен акт е само заявителят, по чието искане е започнало административното производство, но не и останалите две лица, в чиято правна сфера не са настъпили негативни правни последици. При този изход на спора, разноски за настоящото производство не следва да се присъждат на този етап от съдопроизводството. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,
Цитирани разпоредби
10- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 58, ал. 1 АПК
- чл. 53, т. 3 ЗКИР
- чл. 14, ал. 4
- чл. 19, ал. 2
- чл. 229
- чл. 40, ал. 2