Решение № 6626 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуален представител, против решение №11249 от 12.12.2025г., постановено по адм. дело №1066/2025г. по описа на Административен съд-Пловдив/АС-Пловдив/, с което по жалба на Т. С. Х. е отменена Заповед № 3286з-1728/29.04.2025г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация №5901/27.12.2001г. и рег.№6359/15.09.2004г. и двете по описа на РУ-Карлово, ОДМВР-Пловдив, и делото е върнато като преписка на Директора на главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне съгласно мотивите на решението, в 30-дневен срок от влизането му в сила. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Т. С. Х., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съображения излага в писмен отговор и в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд–Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. Съдът е приел, че АО е провел административното производство в противоречие със задължителното тълкуване, изразено в мотивите на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22. Приел е за безспорно установено, че в конкретния случай се касае за извършени през 2003г. и 2004г. престъпления от жалбоподателя по чл.229 НК, за което с влезли в сила присъди са му наложени на осн. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“НК наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от свобода за 6 месеца, отложено на осн. чл.66, ал.1 НК, както и че е настъпила последваща реабилитация по право и по двете присъди. АС-Пловдив е счел, че в хода на административното производство и пред съда АО не е изложил аргументи, от които съдът да достигне до извод, че съхранението на данни повече от 20 години за първото наказание и повече от 17 години за второто след извършените полицейски регистрации на жалбоподателя по повод привличането му като обвиняем и повече от 16г. след реабилитацията му по право, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. Според съда АО по никакъв начин не е обосновал необходимостта от обработването на личните данни на жалбоподателя, като единствен мотив, който продължава да се изтъква са извършените деяния от Х., като не е отчетена липсата на противообществени прояви и извършените престъпления от същия през годините. АС-Пловдив е приел, че в оспорената заповед липсва анализ относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите на защита на националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация, което води до извода за незаконосъобразността на издадения ИАА. Решението е правилно. Производството пред АО е инициирано след постановяване на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, от В. И. с молба УРИ281 000-14574/02.12.2024г. до началника на РУ МВР-Карлово, за извършване необходимата проверка по чл.68, ал.6 ЗМВР, и евентуално издаване заповед по чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (в приложимата редакция), с която да се разпореди снемане на извършената на Х. полицейска регистрация, извършена по дозн. №1011/2001г. на РУ МВР Карлово, пр.пр. №2237/2001г. на РП Карлово, Бързо полицейско производство №810-б/2004 по описа на РУ МВР Карлово, пр.пр. 1595/2004г. на РП Карлово. Административното производство е приключило с процесната Заповед № 3286з-1728/29.04.2025г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация №5901/27.12.2001г. и рег.№6359/15.09.2004г. и двете по описа на РУ-Карлово, ОДМВР-Пловдив. При тези факти и предвид доказателствата по делото правилно е заключението на първостепенния съд, че оспорената заповед на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" е постановено в противоречие разрешенията, приети в Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22. В конкретния казус АО в проведеното административно производство по искане за снемане на полицейска регистрация, не е приложил разрешението, възприето в т.45 и т.70 от Решението на СЕС, според което чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им. Подходящите срокове за такава периодична проверка трябва (в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата ) в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. При липса на определени от държавата-членка срокове за периодичната проверка на необходимостта от обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, всяко инициирано производство по реда на по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (или производство за заличаване /изтриване/ на лични данни по чл.21 от действащата към момента на издаване на АА Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция) вр.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР), предполага извършване от компетентния административен орган на проверка за необходимостта от обработване по см. на ОРЗД на лични данни на заявителя в съответните хипотези, към датата на иницииране на производството. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в случая АО се е позовал единствено на общата необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейска регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл.8, ал.1 ЗМВР, вр. чл.6, ал.1, т.1 с.з., при необходимост за установяване връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Не се установява АО (вкл. от съдържанието на документи, част от адм. преписка по издаване на оспорения акт) да е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, все още е необходимо. АО не е събрал и анализирал наличната информация относно конкретния заявител- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания ( например в чл.3 от Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер), но и на специфична информация, свързана с личността на субекта на данни във връзка с други параметри, включващи естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, миналото и профила на осъденото лице, и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице. Горно означава, че липсва извършена от АО съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (вж. т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето Т. С. Х., които да продължат да се обработват в информационните фондове на МВР (чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г.). Налага се извод, че към момента на извършената проверка, отказа на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" е постановен в противоречие с принципа на пропорционалност и възприетите разрешения в Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, както правилно е приел първостепенния съд. Трябва да се отбележи, че съобразно предприетите законодателни мерки на национално ниво, според действащата разпоредба на чл.7, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (Изм. - ДВ, бр. 114 от 2025 г., в сила от 24.12.2025 г.) когато сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, срокът за съхранение е 50 години от започване на обработването, а срокът за периодична проверка е 5 години. Въведено е задължително извършване в съответния момент на периодична проверка спрямо лицето цел признаване негово право за изтриване на обработваните в информационните фондове на МВР лични данни, в резултат на която е възможно тези данни да бъдат заличени, ако към този момент съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са обработвани. В конкретния казус предвид датата на подаване молбата на Х. и датата на издаване на оспорения акт, съобразно разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК, и приетото в т.70 от Решението на СЕС, периодичната проверка по см. на чл.7, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (Изм. - ДВ, бр. 114 от 2025 г., в сила от 24.12.2025 г.) се смята неизвършена по отношения на заявителя, в който случай АО е длъжен да се произнесе по заявлението с мотивиран акт съобразно мотивите на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, а това налага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, следва Главна дирекция „Национална полиция“ да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 400 евро, представляващи възнаграждение за един адвокат, платено по договор за правна защита и съдействие от 11.05.2026г. с адвокат М. Радойнов. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение