Определение № 101 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 779/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК по частната жалба на адвокат Г.И. като процесуален представител на Р. Д. Д. със съдебен адрес в София срещу определение № 411 от 03.01.2019 на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ по ч.гр.д. № 503/2018 г. В частната жалба са изложени обстоятелствата, на които се основава предявения по делото иск за търпени вреди и пропуснати ползи, уточнени по видоме и размери, вследствие на незаконно уволнение, отменено от съда, и е заявено искане за отмяна на атакуваното определение и даване ход на гр.д. № 3387/2018г. по описа на РС Плевен. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по жалбата, ВКС на РБ съобрази: С атакуваното определение ВТАС е оставил без разглеждане частната жалба на Р. Д. вх. № 9832/24.VІІІ.2018г. срещу разпореждането на Плевенския окръжен съд /ПОС/ № 970/13.VІІІ.2018г. по ч.гр.д. № 470/2018г., с което е оставена без движение с указание за отстраняване на нередовности подадената от Д. частна касационна жалба вх. № 9466/13.VІІІ.2018г. срещу постановеното от ПОС по същото дело определение № 7723/10.VІІ.2018г., с което е потвърдено определението на РС Плевен от 28.V.2018г. по гр.д. № 3387/2018г., с което е върната исковата молба на жалбоподателката поради неотстраняване на нередовностите й. За да постанови определението, съдът е приел, че тя е недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт по администриране движението на производството, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваният пред ВТАС съдебен акт е такъв по администриране на жалба, който не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена изрично в закона възможност за самостоятелното му обжалване. Защита срещу него, ако той не бъде оттеглен по предвидения в чл.253 ГПК ред, може да се осъществи при инстанционна проверка на правилността на евентуално постановен съдебен акт за връщане на оставената с него без движение частна касационна жалба поради неотстраняване на нередовностите й. Като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил обжалваното определение в съответствие с процесуалния закон, поради което то следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,