Решение № 5430 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Обединение 1913“, гр. Кърджали (Читалището) срещу Решение № 2337 от 09.12.2025 г., на Административен съд - Кърджали по адм. дело №556/2025 г. С обжалвания съдебен акт съдът е отхвърлил жалбата на Читалището срещу Решение №РА14-Р2-2 от 14.08.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор (ПО) на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ (Програмата), с което на основание чл. 12.1, т. 1 и 2 от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП, Регламента), т. 19.2, 19.8, 23.3 и 24 от Системата за управление и контрол (Версия 6, март 2024 г.), Насоките за кандидатстване по първа покана за набиране на проектни предложения по Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура“, т. 21 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 във връзка с §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.) и чл. 19 и 22, ал. 2 на Договор № РА14-Р2-2.1-РД-7 от 09.06.2021 г., допълнително споразумение към договора и т. 13.1 и 13.2 от Общите условия на договора, с peг № в ИСУН BGCULTURE-2.001-0117-С02, сключен между Народно читалище „Обединение 1913“ и Министерство на културата, във връзка с изпълнението на проект „Традициите ни обединяват“, е определена финансова корекция по Договор № РА14-Р2-2.1-РД-7 от 09.06.2021 г. в размер на 100 % от извършените разходи по Договор №2 от 09.05.2022 г. сключен между Народно читалище „Обединение 1913“ и Сдружение „Платформа АГОРА – активни граждански общности за развитие и алтернатива“. Касационният жалбоподател – Народно читалище „Обединение 1913“, счита решението за неправилно, като релевира доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е дал единствено бланкетни указания на жалбоподателя при разпределение на доказателствената тежест, като не е обсъдил всички негови възражения и доводи. Намира за незаконосъобразен извода на съда за наличие на конфликт на интереси по отношение на С. Н. А., тъй като последният участва доброволно и безвъзмездно в управителния съвет на Сдружението и няма никакви икономически интереси с него. Сочи, че административният орган, излагайки факти за свързаност на лицата, не е изследвал и анализирал по какъв начин тези факти сочат на конфликт на интереси по определението на чл. 7.5, т.1 от Регламента. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Програмния оператор на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От представените доказателства в първоинстанционното производство се установява следната фактическа обстановка: На 09.06.2021 г. между Народно читалище „Обединение 1913“ и Министерство на културата е сключен Договор, рег. № РА14-Р2-2.1-РД-7 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) по Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. (ФМ на ЕИП 2014-2021 г.), във връзка с изпълнението на проект „Традициите ни обединяват“. С Допълнително споразумение №РА11-00-33 от 15.02.2023 г. ДПБФП е изменен в частта, касаеща продължителността и срока за изпълнение на проекта. На 09.05.2022 г., на основание чл. 9, ал. 1 от Постановление №118 на Министерски съвет от 20.05.2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд "Убежище, миграция и интеграция" и фонд "Вътрешна сигурност" (ПМС №118) е сключен Договор за директно възлагане № 2 от 09.05.2022 г. между Народно читалище „Обединение 1913“ и Сдружение „Платформа АГОРА“, с предмет: „Разработване на план за привличане на публики по проект „Традициите ни обединяват“, на стойност 11734,98 лв. На 08.04.2025 г., с Уведомление, рег. №12-00-39, ръководителят на ПО е уведомил бенефициера за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция, като му е предоставил 14-дневен срок за възражение. На 23.04.2025 г. Народно читалище „Обединение 1913“, подава възражение. С Решение №РА14-Р2-2 от 14.08.2025 г. на ръководителя на ПО на Програмата, на Народно читалище „Обединение 1913“ е определена финансова корекция в размер на 100 % от извършените разходи по Договор №2 от 09.05.2022 г. с изпълнител Сдружение „Платформа АГОРА – активни граждански общности за развитие и алтернатива“ за нередност за нарушение на чл. 8.15, т. 4 от Регламента, квалифицирано по т. 21 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Компетентността на издателя на акта е доказана с приложената по делото Заповед РД09-216/14.03.2025 г. на министъра на културата, с която е определен ръководителят на Програмния оператор на Програмата. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Анализирайки относимата нормативна регламентация и фактите по делото, първоинстанционният съд счита, че изпълнителят по Договор №2 от 2022 г. е определен при наличието на конфликт на интереси, по смисъла на чл. 7.5, т.1 във връзка с чл. 8.15, т. 4 от Регламента. Съдът сочи, че в качеството си на страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, жалбоподателят е осъществил действия по възлагане на дейности за разходване на безвъзмездно финансиране. Възложителят и изпълнителят по горния договор, са свързани лица, посредством участието на С. А. в управлението и представителството на страните по договора. Така установената свързаност предполага споделен икономически интерес с изпълнителя по въпросния договор, който интерес може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, представляващо бенефициера. Първоинстанционният съд отбелязва, че наличието на споделен икономически интерес е свързано с разходването на средства, предоставени по ФМ на ЕИП 2014-2021 г., поради което обстоятелството, дали С. А. получава парични възнаграждения за участието си в УС на сдружението - изпълнител, не оказва влияние при преценката по чл. 7.5, т.1 от Регламента. Спрямо бенефициера, представляван от А. е съществувало задължението да не предприема действия, които са или изглежда, че са несъвместими с безпристрастното и/или обективно упражняване на функциите по избор на изпълнител. В тази връзка е и задължението, вменено на бенефициера с чл.13.1 от Общите условия на ДБФП - да предприеме всички необходими мерки за избягване на конфликт на интереси, както и да уведоми незабавно ПО относно обстоятелство, което предизвиква или може да предизвика подобен конфликт и това задължение безспорно не е изпълнено. Съдът намира, че констатираното нарушение, поради установения конфликт на интереси обуславя и наличието на нередност по смисъла на чл. 12.2 от Регламента, която правилно е отнесена към т. 21 от Насоките за определяне на финансови корекции, които се прилагат върху разходите, финансирани от ЕС при несъответствие с правилата при възлагане на обществени поръчки, съответно - към т. 21 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - 100% от стойността на Договор № 2 от 09.05.2022 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съществен елемент от съдържанието на административния акт, обезпечаващо и неговата законосъобразност, са изложените от органа фактически и правни основания – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Определението за конфликт на интереси съгласно чл. 7.5, т. 1 от Регламента предвижда няколко възможни хипотези. От една страна пряк или косвен интерес, а от друга – икономически интерес, политически или национални връзки, семейни или емоционални връзки, други споделени интереси или каквито и да е други интереси В тази връзка правилно е прието от съда, че органът е установил относими за спора факти, но неправилно е приел, че те са разгледани в тяхната взаимовръзка с предполагаем икономически интерес. В административния акт не са изложени мотиви, както относно това дали интересът е пряк или косвен, така и по отношение на това дали е икономически или някакъв друг интерес. В административния акт единствено е посочено, че „конфликтът на интереси възниква и е налице, когато дадено лице може да има възможност да постави лични интереси над своите професионални задължения“, но това е само констатация, без органът да обосновава какъв конфликт приема, че е осъществен. Липсата на мотиви в тази насока, не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Действително, както правилно приемат административният орган и съдът, от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин наличието на свързаност между читалището и сдружението, но този факт не може да преодолее задължението на органа да изложи мотиви, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В допълнение следва да бъде отбелязано и че неправилно е определена основата на финансовата корекция, тъй като е определена върху „извършените разходи по Договор за обществена поръчка №2 от 09.05.2022 г.“. Основата, върху която следва да бъде определена финансовата корекция е не стойността на целия договор, а стойността на допустимите разходи по договора, финансирани със средства по Регламента. По горните съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, а тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, по същество следва да се отмени оспореният административен акт поради противоречие с материалния закон. В полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 996,20 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 1948,40 лв., от които държавна такса за настоящата инстанция – 51,13 евро, държавна такса за първата инстанция – 94 лв. и платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1754,40 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение