Определение № 617 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 496/2024 г.

Производството е по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. А. Ж. за спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 2342 от 20.11.2023 г. по гр.д. № 472/2023 г. на Бургаски районен съд, инкорпорирано в молба за отмяна на същото решение с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. С влязлото в сила на 07.12.2023 г. решение, чиято отмяна е поискана с молбата с вх. № 979 от 09.01.2024 г., по която е образувано настоящото производство, е уважен конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Д. Й. Т. срещу молителката, като е развален поради виновно неизпълнение сключеният между страните договор за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], зона ..., [жилищен адрес] обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../... г. на нотариус, вписан под № 342 на НК. Съгласно чл. 309, ал. 1 ГПК молбата за отмяна не спира изпълнението на решението, чиято отмяна е поискана, но спиране може да бъде допуснато по искане на заинтересованата страна от съда при условията на чл. 282, ал. 2 - ал. 6 ГПК. Цитираната норма е предвидена като защита срещу подлежащи на изпълнение съдебни решения, т. е. такива, които се ползват с изпълнителна сила и представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. С такава сила се ползват осъдителните съдебни решения, каквото не е решението, чиято отмяна е поискана в настоящото производство. Последното е постановено по конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което и самото решение е конститутивно. Същото поражда действие от момента на влизането си в сила, от когато се поражда търсената с контитутивния иск правна промяна. Постановените по конститутивните искове съдебни решения не подлежат на принудително изпълнение, поради което и не представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. По същите аргументи спирането на изпълнение на влязло в сила решение по чл. 309, ал. 1 ГПК не се прилага спрямо конститутивните съдебни решения. Евентуалното спиране на действието на конститутивните съдебни решения би означавало вече породените от тях правни последици да бъдат премахнати и да не бъдат зачитани за определен период от време, което е недопустимо. Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, приема, че не са налице предпоставките на чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила конститутивно съдебно решение, поради което молбата с правно основание чл. 309, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Настоящото производство по молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 2342 от 20.11.2023 г. по гр.д. № 472/2023 г. на Бургаски районен съд, следва да бъде прекратено, а делото изпратено на Бургаски районен съд за произнасяне със съдебен акт по молбата с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на решението, чиято отмяна е поискана. След това делото следва да бъде върнато на настоящия съдебен състав за произнасяне по молбата за отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение