Определение № 424 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 26.05.2010 г. по гр.д. № 986/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 21.04.2009 г. по гр.д. № 21447/2008, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът “Б. н.т.”, представляван от юрк. С. С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността в колективния трудов договор да бъдат уредени случаи на синдикална защита при уволнение, като съгласието за уволнение се дава мълчаливо, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата И. М. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал съществуването на реално съкращение и извършването на подбор между всички надлежни участници въз основата на действителни факти преди връчването на предизвестието, както и че не е съобразена закрилата при уволнение съгласно колективния трудов договор, който не може да урежда мълчаливо съгласие на синдикалния орган. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Уволнението е признато за незаконно не само поради недействителността на съответната разпоредба от колективния трудов договор, но и по други причини. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение