Определение № 3285 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Община гр. Цар Калоян против разпореждане рег. №467 от 22.05.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №78 по описа за 2026 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е върната частна жалба вх. № 3669 от 20.05.2026 г. на общината срещу определение № 276 от 18.05.2026 г. по в. гр. д. № 78 по описа за 2026 г. на Варненския апелативен съд. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на частната жалба. Й. С. Й. оспорва частната жалба и моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: С решение рег. № 69 от 23.04.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело № 78 по описа за 2026 г. на Варненския апелативен съд, I състав, е потвърдено решение № 46 от 7.3.2024 г. по гр. д. № 343 по описа за 2022 г. на Окръжния съд Разград. С първоинстанционното решение на основание чл.49 от ЗЗД Община гр. Цар Калоян е осъдена да заплати на Й. С. Й. обезщетение за неимуществени вреди от наводнение, довело до повреждане на 15 леки автомобила, като цената на предявените и уважени искове за всеки един от автомобилите е под 5 000 лв. Общината е осъдена да заплати 1 395,83 евро разноски за първото въззивно разглеждане на делото, 1 395,83 евро за касационното разглеждане и същата сума за повторното въззивно разглеждане на делото. Общината е поискала решението в частта за разноските да бъде изменено, като размерът им бъде намален. С определение № 276 от 18.05.2026 г. по в. гр. д. № 78 по описа за 2026 г. молбата за изменение на решението в частта за разноските е била оставена без уважение. Подадената срещу това определение частна жалба до ВКС е върната с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане със съображението, че след като решението по делото не подлежи на касационно обжалване заради цената на исковете, съгласно чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване и разпореждането. Така постановеното разпореждане е правилно и съобразено с процесуалния закон/чл.274, ал.4 от ГПК/. Единственият аргумент против разпореждането, съдържащ се в частната жалба, е, че относно определянето на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е образувано тълкувателно дело и затова производството по молбата за изменение на решението е следвало да бъде спряно. Този аргумент касае правилността на определението, съдържащо отказ да се изменят присъдените разноски, но не и допустимостта на частната жалба, поради което не е относим към настоящия спор и не може да послужи за отмяна на разпореждането. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение