Определение № 4121 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4643/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ( сега КОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител – М. Д.- главен инспектор в ТД – Варна на Комисията срещу решение № 107 от 20.07.2022 г. по в.гр. д. №275/2022 г. на Апелативен съд – Варна. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260004 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 151/2018 г. на Окръжен съд – Търговище, с което са отхвърлени предявените от Комисията против П. К. П. и Д. С. П. искове с цена 277 581,05лв. с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество - парични средства. С молба с вх. №15537/29.11.2023 г. процесуалния представител на касатора КОНПИ А. И., главен инспектор към ТД Варна, с приложено пълномощно към молбата представя решение №1304/27.11.2023 г. на Комисията за отказ от така предявените искове срещу ответниците П. К. П. и Д. С. П.. По исковете е образувано на първа инстанция гр.дело №151/2018 г. по описа на Окръжен съд-Търговище и в последствие в. гр.дело №275/2022 г. на Апелативен съд-Варна, както и по касационна жалба настоящото производство. В изпълнение на решението на Комисията се поддържа отказът с подадената молба пред ВКС. Настоящият състав на ВКС намира искането за процесуално допустимо. Същото е направено от страна в процеса, която е активно легитимирана да подаде молба по чл.233 ГПК за отказ от иск, който е предявила пред съда и да упражни правото си по тази разпоредба при всяко положение на делото. Предвид изрично заявения отказ, обективиран в представеното решение № 1304/27.11.2023 г. на КОНПИ и в който е заявен отказ изцяло от спорното право, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено ведно с потвърденото с него първоинстанционно решение и производството по исковете следва да бъде прекратено. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК, при направено искане от ответника П. К. П./ въззиваем/ следва да се възложат в тежест на ищеца направените разноски от ответника за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и за което е представен договор за правна защита и съдействие от 14.06.2022год. с разписка за заплащането му и в размер на 3 530 лв. На основание чл.157, ал.2, вр. пар.5, ал.2 ЗОНПИ /Загл. изм. ДВ бр.84/2023 г. в сила от 06.10.2023 г., аналогична разпоредба и в чл.78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм// с оглед изхода на делото ищецът, касатор в настоящото производство, следва да заплати държавна такса за проведените производства за пред първа инстанция от сумата от 11103,24лв. /4% от 277 581,05лв./, за въззивното производство държавна такса от сумата от 5 551,62лв. /2% от 277 581,05лв./. Разпоредбата на чл.154, ал.3 ЗОНПИ предвижда недължимост на държавна такса единствено при сезиране на съда с подаване на исковата молба, но такава следва да бъде определена и възложена с оглед изхода по делото при приключване на производството. Следва да бъде осъден касаторът да заплати и държавна такса от 30лв. за касационното производство. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,