Решение № 474 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез пълномощник адв. Недялкова, против решение № 1144 от 21.03.2025 г., постановено по адм. дело № 113/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което настоящата съдебна инстанция да се произнесе по същество на спора като потвърди оспорената заповед и се присъдят направените по делото разноски. По отношение на претенцията за разноски на ответника по касация се прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатския хонорар. Ответникът – Л. А. Ф., чрез пълномощника си адв. Найденов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № ОСОС-003/10.01.2025г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на осн. чл. 106 ал.1 т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Л. А. Ф. от гр. Плевен, заемаща длъжността началник отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ - Плевен при БАБХ, считано от 13.01.2025 г., поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че в изпълнение на решение № 197/09.01.2025 г. на ВАС по адм. дело № 9344/2024 г., с което е оставено в сила решение № 2418/09.07.2024 г. по адм. дело № 384/2024 г. на Административен съд – Плевен и подадено от служителката заявление с вх. № 188/10.01.2025г. в ОДБХ – Плевен, Ф. е била възстановена на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ, считано от 13.01.2025 г., каквато длъжност е заемала преди уволнението. Посочил е, че служителката формално е била възстановена на длъжността, заемана преди уволнението в отдел „Контрол на храните“, какъвто самостоятелен отдел, считано от 01.08.2024 г. вече не съществува. Преназначена е била на длъжност началник отдел „Контрол на храните“, каквато длъжност също не е съществувала, считано от 01.08.2024 г., и от която е освободена поради съкращаване на длъжността, считано от същата дата - 13.01.2025 г. Съдът е счел, че извършеното съкращение е фиктивно, тъй като служителката с процесната заповед е освободена на осн. чл. 106 ал.1 т.2 ЗДСл (поради съкращаване на длъжността) от длъжност началник отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ – Плевен, каквато длъжност към датата на преназначаването й не е съществувала, защото такава не съществува след одобряването на щатното разписание от 01.08.2024 г. за обединяването на двата отдела в един и тази заповед е с невъзможен предмет, поради което е нищожна и не е произвела правно действие. Счел е, че след като заповедта за преназначаване на длъжност началник отдел „Контрол на храните“ е нищожна и не е произвела правно действие, то и последвалата заповед за освобождаването на служителката от тази длъжност също е нищожна. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че с предходна заповед № НК-1/01.04.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл на Л. А. Ф. на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол по храните“ при ОДБХ – Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. С решение № 2418/09.07.2024 г., постановено по адм. д. № 384/2024 г. на Административен съд – Плевен заповедта е отменена като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Съдебният акт е оставен в сила с решение № 197 от 09.01.2025 г. по адм. дело № 9344/2024 г. на Върховния административен съд. Въз основа на влязлото в сила решение със заповед № ВР-002/10.01.2025 г. на основание чл. 122, ал.1 ЗДСл Л. Ф. е възстановена на заеманата преди преди уволнението длъжност главен инспектор в отдел „Контрол по храните“. Със заповед № ОСПП-001/10.01.2025 г. е преназначена на длъжност началник отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ – Плевен. С оспорената заповед № ОСОС-003/10.01.2025 г. е прекратено служебното й правоотношение за заеманата длъжност началник отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ – Плевен на основание чл. 106, ал.1, т. 2 – поради съкращаване на длъжността. Установено е, че с Доклад изх. № 5258/23.07.2024 г. на директора на ОДБХ – Плевен, одобрен от изпълнителния директор на БАБХ, е предложено и реализирано обединяване на отдел „Контрол на храните“ и отдел „Растителна защита“ в отдел „Контрол на храните – Растителна защита“ с цел оптимизиране на работния процес поради намалена численост в отдел „Контрол на храните“. Със заповед № СОС-112/31.07.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, считано от 01.08.2024 г. са утвърдени структурните промени, като са трансформирани длъжностите на двамата началници, а именно длъжността началник отдел „Контрол на храните“ се трансформира в длъжност началник отдел „Контрол на храните – Растителна защита“, а длъжността началник отдел „Растителна защита“ е трансформирана в длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните - Растителна защита“, а всички останали длъжности в двата обединени отдела са запазени и включени в новия отдел. От приложените длъжностни разписания, в сила от 01.08.2024 г. и 01.01.2025 г., се установява, че отдел „Контрол на храните – Растителна защита“ съществува с непроменена численост от 35 щатни бройки, като в резултат на реорганизацията общата численост на специализираната администрация на ОДБХ – Плевен не е намалена. Увеличението на общата численост от 01.01.2025 г. е за сметка на общата администрация, но промяна в числеността на специализираната администрация на ОДБХ – Плевен няма, т. е. не засяга процесния отдел. Самостоятелни отдели „Контрол на храните“ и „Растителна защита“, както и съответните длъжности „началник отдел“, не съществуват след 01.08.2024 г., тъй като същите са трансформирани в рамките на новосъздадения отдел. След тази дата не са настъпили последващи структурни промени, а са налице единствено изменения в персоналния състав, като броят на незаетите щатни бройки за длъжност „главен инспектор“ е намалял от четири на три. При тези данни правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е засегната от най-тежкия порок – нищожност, като издадена въз основа на заповед с невъзможен предмет. Заповедта е издадена от изпълнителния директор на БАБХ, който по силата на чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ е компетентният орган по назначаването, поради което формално е издадена от надлежен орган. Същевременно обаче заповедта е издадена при съществено противоречие с материалния закон. По делото са представени длъжностна характеристика за длъжността началник отдел „Контрол на храните“, подписана от Л. Ф. на 15.06.2020 г., както и длъжностна характеристика за длъжността главен инспектор „Контрол на храните“, подписана от служителката на 10.03.2024 г. Със заповед № ОСПП-Н074/16.11.2023 г., считано от 20.11.2023 г., на основание чл. 82а, ал. 1 ЗДСл служителката е била временно преназначена на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ за срок до четири години. Към датата на издаване на процесната заповед този срок не е изтекъл, поради което служебното правоотношение е следвало да продължи при условията на действащото временно преназначаване. При явяването си на работа в изпълнение на съдебното решение служителката формално е възстановена на длъжност, заемана преди уволнението, в отдел „Контрол на храните“, при положение че считано от 01.08.2024 г. такъв самостоятелен отдел и такава длъжност не съществуват поради извършеното структурно обединяване. Същата е преназначена на длъжност началник отдел „Контрол на храните“, каквато длъжност също не съществува след тази дата, и от която впоследствие е освободена поради съкращаване, считано от 13.01.2025 г. При завръщането си на работа служителката не е подписала актуална длъжностна характеристика, съобразена с действащото длъжностно разписание. При тези обстоятелства правилно се приема, че възстановяването и последващото освобождаване са извършени в противоречие с материалния закон, тъй като са отнасяни до несъществуваща към релевантния момент длъжност. Заповедта за освобождаване е издадена при липса на реално заемана длъжност и при действащо временно преназначаване по чл. 82а ЗДСл, поради което не може да породи целените правни последици. Длъжността началник отдел „Контрол на храните“ е трансформирана в длъжност началник отдел „Контрол на храните – Растителна защита“, като лицето, заемало тази длъжност, е преназначено в новия обединен отдел. В същия отдел съществуват и свободни щатни длъжности „главен инспектор“ по служебно правоотношение, прехвърлени от закрития отдел „Контрол на храните“, които са равностойни на заеманата от служителката длъжност преди уволнението ѝ. При тези обстоятелства се налага изводът, че съкращението е фиктивно. Служителката е освободена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл от длъжност, която към момента на преназначаването ѝ не е съществувала, поради което заповедта е с невъзможен предмет и е нищожна. Щатната численост на специализираната администрация в ОДБХ – Плевен не е намалена, а функциите и обхватът на дейност в обединения отдел са запазени. При липса на реално съкращаване на длъжност и при наличие на свободни равностойни длъжности в същата администрация, служителката е следвало да бъде преназначена, а не освободена. След като заповедта за преназначаване на несъществуваща длъжност е нищожна, то и последвалата заповед за освобождаване е нищожна и не е породила правно действие, поради което правилно жалбата е уважена. Материалиоправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт. За да е налице реално съкращение по смисъла на закона, е необходимо служителката да е заемала длъжност, която впоследствие е закрита и е престанала да съществува като система от функции, права и задължения в рамките на съответната администрация. В разглеждания случай това изискване не е изпълнено, тъй като служителката е освободена от длъжност началник отдел Контрол на храните“, която към момента на преназначаването ѝ не е съществувала, което представлява особено съществен порок. Наред с това в същата администрация са съществували свободни длъжности „главен инспектор“ в обединения отдел „Контрол на храните – Растителна защита“, които съответстват на заеманата от служителката преди уволнението ѝ длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ и на които тя е следвало да бъде преназначена след възстановяването ѝ на работа. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, както и съобразно представени доказателства за реалното им извършване, Българска агенция по безопасност на храните следва да заплати такива за настоящото производство в размер на 562,40 евро представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение