Определение № 188 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 119/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №6410/08.12.2022г. на А. И. И., подадена чрез адв. З. от АК-П. срещу определение №775 от 16.11.2022г., постановено по в.гр.д.№198/2022г. на Окръжен съд-Перник, с което е оставена без уважение молба с вх.№5346/18.10.2022год., подадена от жалбоподателката на основание чл.248 ГПК за допълване на решение №306/10.10.2022год., постановено по същото дело в частта за разноските. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно, като се поддържа, че след като въззивният съд е уважил искането на въззивницата, която е ответник по исковата молба за обезсилване на постановеното решение на първата инстанция поради родова неподсъдност на спора е следвало да присъди разноските на страната както за въззивна, така и за първа инстанция. Изтъква, че неправилно е прието, че страната, която неправилно е образувала делото по правилата на родовата подсъдност и дори е оспорила въззивната жалба не следва да понесе отговорността за разноските. Моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което изцяло се присъдят разноските в полза на жалбоподателката. Претендира за разноски и по частната жалба. От Д. И. С., като ответник по жалбата, чрез нейния пълномощник адв. Я. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е ангажирано писмено становище, в което оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира за разноски по частното производство. Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Ищцата Д. И. С. е сезирала Районен съд Перник с искова молба, подадена срещу А. И. И., с която са предявени обективно съединени искове за нищожност на упълномощителна сделка, както и на договор от 13.07.2020год. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. Акт №40, том 1, рег.№818, дело №36/2020год. за 4/6 ид.ч. от недвижим имот в [населено място], като сключени без основание и при евентуалност за нищожност поради симулативност, като привидна, прикриваща договор за дарение и съответно за намаляване на дарението и при условията на евентуалност за разваляне на същия договор за издръжка и гледане поради неизпълнение по отношение на Ѕ ид.ч. от недв. имот в [населено място]. С решение №260016 от 13.01.2022год. РС-Перник, постановено по гр.дело №538/2021год. е уважил предявените искове, като е прогласил за нищожни упълномощителната сделка, както и посочения договор като сключени без основание и в останалата част е оставил без разглеждане исковете, съединени при условията на евентуалност. При подадена въззивна жалба от ответницата А. И. И. срещу първоинстанционното решение с решение №306 от 10.10.2022год. на въззивния съд Окръжен съд-Перник е обезсилено решение №260016 от 13.01.2022год. на РС-Перник, постановено по гр.дело №538/2021год., прекратено е производството и на основание чл.270, ал.3 ГПК делото е изпратено на компетентния съд-Окръжен съд Перник за произнасяне по исковете. В мотивите на решението е посочено, че с оглед на приложените доказателства по делото-удостоверение за данъчна оценка за имота, предмет на оспорваната сделка за 4/6 ид.ч. от недвижимия имот, която е от 51 587,20лв. и с оглед на чл.104, т.4, вр. с чл.69, ал.1,т.4 ГПК относно родовата подсъдност на спора, като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно, компетентен да се произнесе като първа инстанция по исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000лв., какъвто е и настоящият случай е окръжният съд. С молба от 18.10.2022год. А. И. И. е поискала допълване на въззивното решение в частта за разноските, като се присъдят, направени разноски за въвзивното и за първоинстанционното производство. С обжалваното определение №775/16.11.2022год. е оставена без уважение молбата на А. И. И. по чл.248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските като неоснователна. Посочено е, че след като въззивният съд е постановил решение, с което е обезсилил решението на първоинстанционния съд, като постановено при липсата на абсолютна процесуална предпоставка за валидност на съдебното решение, а именно родова неподсъдност е постановил делото да се изпрати на компетентния съд-Окръжен съд Перник, който като първа инстанция следва да разгледа предявените искове. Изрично е посочено, че по въпроса за направените по делото разноски следва да се произнесе инстанцията, която ще разгледа спора по същество и с оглед на изхода на делото, съответно уважената част и съответно отхвърлената част от предявените искове. Въпросите за отговорността за разноски по делото с оглед на разпоредбите на чл.78 ГПК са свързани с изхода на спора, който е отправен за разрешаване до съда. Отговорността за разноски по делото е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Неоснователно е искането на ответницата по делото при постановеното въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение, постановено от РС Перник като недопустимо при наличие на родова неподсъдност на исковете пред РС и изпращане на делото за разглеждане от родово компетентния съд-Окръжен съд Перник и за произнасяне по исковете, да се присъдят направените от ответната страна разноски по делото до този момент, след като не е разрешен материалния спор между страните по същество. Едва след като исковете, предявени срещу ответницата бъдат разгледани и постановено решение по делото от компетентния по правилата за родовата подсъдност съд с оглед уважаването или отхвърлянето им, съответно следва да се разреши въпроса за разноските по делото, включително и за разноските за въззивна инстанция. След като въззивният съд е съобразил, че отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е функционално обусловена от изхода на спора, а спорът в случая не е разрешен с постановяване на въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение и изпращане на делото на компетентния да разгледа исковете съд, обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата за допълване на решението и присъждане на разноски по делото на ответника е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е и искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство, след като съгласно трайната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото обжалваното определение, което е предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено в производство по чл. 248 ГПК, разноски в производството по определяне на разноски по делото, не се дължат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,