Определение № 2798 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3445/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 68407 от 19.07.2023 г., подадена от Д. С. Б., срещу разпореждане № 12541 от 08.06.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 13700 от 2022 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-I-Д състав, допълнено с разпореждане № 12613 от 09.06.2023 г., с което е върната подадената от Д. Б. частна жалба вх.№ 36267 от 18.04.2023 г. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 12.07.2023 г., а частната жалба е подадена на 19.07.2023 г./ и срещу акт на въззивен съд за връщане на частна касационна жалба, който подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена поради следното: С нея се обжалва разпореждане на Софийския градски съд за връщане на подадената от Д. Б. частна касационна жалба вх.№ 36267 от 18.04.2023 г. поради неизпълнение на дадените от съда указания за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и за внасяне на държавна такса по жалбата. Действително, тъй като частната жалба от 18.04.2023 г. е била подадена срещу определение на въззивен съд № 3458 от 17.03.2023 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията да отбележи влязло в сила съдебно решение, частната жалба от 18.04.2023 г. е подлежала на разглеждане от ВКС на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК- тоест само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. Поради това съгласно чл.274, ал.3 ГПК и чл.284, ал.3, т.1 ГПК към тази частна жалба касаторът е бил длъжен да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС обаче не е необходимо това изложение да е представено като отделен документ, а може да се съдържа в самата жалба. В конкретния случай, видно от съдържанието на частна жалба вх.№ 36267 от 18.04.2023 г., в нея се съдържа такова изложение- поставен е правен въпрос, който според жалбоподателя е от значение за делото. Доколко това изложение обосновава наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, е въпрос от компетентността на състава на ВКС, който следва да се произнесе по частната касационна жалба. Поради гореизложеното неправилно в обжалваното разпореждане е прието, че към частната касационна жалба вх.№ 36267 от 18.04.2023 г. липсва изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Неправилно е прието и че жалбоподателят не е изпълнил в срок разпореждането на съда за внасяне на държавна такса по жалбата. Видно от разпореждане № 8945 от 24.04.2023 г. за оставяне на жалбата без движение, на Б. е бил даден едноседмичен срок от съобщението за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. и за представяне на вносния документ в съда. Пълномощникът му е получил съобщение за това разпореждане на съда на 22.05.2023 г. Разпореждането е изпълнено преди изтичане на дадения от съда срок- на 26.05.2023 г. е подадена молба вх.№ 50044 с приложено към нея платежно нареждане от 26.05.2023 г. за внасяне на държавна такса от 15 лв. Поради всичко гореизложено неправилно е и като такова следва да бъде отменено разпореждането за връщане на частната касационна жалба поради неизпълнение на дадените указания за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и за внасяне на държавна такса. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение