Определение № 1299 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 324/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 262281 от 19.09.2023 г., подадена от Ц. С. С. и Р. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 517 от 23.01.2020 г. по гр.д. № 1539/2018 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 56 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 144/2020 г. на Бургаския апелативен съд. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Твърдят, че след влизане в сила на въззивното решение са узнали по повод друго дело, постановено по идентичен спор за собственост между Национална спортна академия „В. Л.“ и друго лице, придобило самостоятелен обект в същата сграда, в която се намира и обектът на молителите, за съществуването на писмено доказателство, което са от значение за изхода на спора за собственост на земята и на построената върху нея сграда. Като такова се сочи решение от 12.02.1998 г. по гр.д. № 196/1998 г. на Районен съд Несебър, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което след отмяна на протоколно решение на ПК/ ОСЗ/ Н. е постановено друго, с което е възстановено в съществуващи реални граници правото на собственост на наследниците на С. А. Р. върху земеделски имот, за който твърдят да е идентичен с имота, предмет на делото. Поддържат, че не са били страни в производството по гр.д. № 196/1998 г. на РС- Несебър, поради което решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ не им е било известно и не са могли своевременно да се снабдят с него. С оглед датата, на която молителите твърдят да са узнали за това доказателство /19.06.2023 г., когато на сайта на ВКС е публикувано определение № 50135 от 19.06.2023 г. по гр.д. № 2761/2022 г. на ВКС, І г.о./ молбата за отмяна се явява подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК. Същата формално отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от гореизложеното съдът