Определение № 144 от 19.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 259/2024 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е по повод разпореждане на административен ръководител-председател на Окръжен съд – Плевен, с което е прекратено производството по вчнд № 40/2024г. по описа на съда и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано в Окръжен съд - Плевен по частна жалба на защитника на тъжителя Г. В. срещу разпореждане № 3582/13.11.23г. на РС- Плевен, постановено по нчхд № 1933/23г. по описа на същия съд. След самоотводи на преобладаващата част от съдиите при ОС - Плевен на осн. чл. 29, ал.2 от НПК- поради висящи производства по ЗОДОВ, по които Окръжният съд - Плевен е страна, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната и родова подсъдиност, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, намиращ се извън съдебния райони на Окръжен съд – Плевен, а именно Окръжен съд – Велико Търново. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,