Определение № 932 от 15.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 689/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Д. и Й. Я. Н. - двамата от [населено място], срещу разпореждане № 754 от 26.02.2024 г., постановено от съдията - докладчик по в. ч. гр. д. № 2437/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото разпореждане са върнати като недопустими подадените от И. Д. и Й. Н. частни жалби с вх. № 500346/13.02.2024 г., вх. № 500347/13.02.2024 г. и вх. № 500348/13.02.2024 г. Частните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното определение като поддържат, че изводът в обжалваното разпореждане за недопустимост на частните им жалби като насочени срещу неподлежащи на обжалване съдебни актове е неправилен. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 279 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията - докладчик по в. гр. д. № 2437/2021 г. на Апелативен съд - София е направил извод, че постъпилите по делото три частни жалби от И. Д. и Й. Н. са насочени срещу неподлежащи на обжалване съдебни актове и поради това следва да бъдат върнати като недопустими. Разпореждането за връщане на частните жалби е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото (т.1), и в случаите, изрично посочени в закона (т.2). Разпоредбата на чл.274 ГПК се прилага съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда - чл.279 ГПК. С частна жалба вх. № 500346/13.02.2024 г. И. Д. е обжалвал разпореждане № 45/05.01.2024г., съдържащо констатация на съдията - докладчик по в. ч. гр. д. № 2437/2021 г., че по искане на частния жалбоподател в молба от 19.12.2023 г. се е произнесъл с предходен акт. Констатацията, че е налице произнасяне по подадената от жалбоподателя молба, не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, предвиждащи възможност за обжалване с частна жалба. Поради това изводът, че частната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, е законосъобразен и разпореждането за нейното връщане следва да бъде потвърдено. С частна жалба вх. № 500347/13.02.2024 г. Й. Н. и И. Д. са обжалвали разпореждане № 32 от 03.01.2024 г., с което съдията - докладчик по в. ч. гр. д. № 2437/2021 г. е върнал като недопустими частна жалба вх. № 29062/19.12.2023 г., частна жалба вх. № 29059/19.12.2023 г. и частна жалба № 29057/19.12.2023 г., като наред с това е отбелязал, че по молби с вх. № 29056/19.12.2023 г. и вх. № 29058/19.12.2023 г. се е произнесъл с окончателно определение. В частните жалби с вх. № 29057/19.12.20123 г. и вх. № 29059/19.12.2023 г., подадени съответно от Й. Н. и от И. Д., се съдържат отправени до Върховния касационен съд искания да се отмени „влизането в сила на разпореждане № 4040/11.10.2023 г.“ и „влизането в сила на разпореждане № 4013/10.10.2023 г.“ по съображения, че посочените разпореждания не са връчени на жалбодателите. От съдържанието на частните жалби не може да се направи извод, че предмет на обжалване с тях са самите разпореждания - разпореждане № 4040/11.10.2023 г. и разпореждане № 4013/10.10.2023 г., и тъй като „влизането в сила“ на съдебните актове не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, преценката на съдията - докладчик за недопустимост на частните жалби, съставляващо основание за връщането им, е правилна. С частна жалба вх. № 29062/19.12.2023 г. Й. Н. е обжалвала определение от 11.12.2023 г., с което въззивният съд е върнал делото на Софийски градски съд. Постановеното в този смисъл определение е по движение на делото и не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.1 ГПК, срещу които е допустимо подаване на частни жалби, и с оглед на това обективираната в разпореждане № 32 от 03.01.2024 г. преценка за недопустимост посочената частна жалба също е правилна. Като краен резултат с разпореждане № 32 от 13.02.2024 г. е констатирано обжалване на неподлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, постановени в производството по в. ч. гр. д. № 2437/2021 г. на Апелативен съд - София, поради което обжалваното в настоящото производство разпореждане за връщане на съвместната частна жалба на двамата жалбоподатели срещу разпореждането от 03.01.2024 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. В частна жалба вх. № 500348/13.02.2024 г. Й. Н. и И. Д. са посочили, че обжалват „определение от 10.12.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2437/2021 г. на САС, 14 - ти граждански състав“, което не им е връчвано, и са поискали от Върховния касационен съд отмяна на същото определение. При извършена проверка по въззивното дело съставът на ВКС не констатира наличие на определение с дата 10.12.2023 г. Позоваването в разпореждане № 32/03.01.2024 г. на определение от 10.12.2023 г. не е достатъчно, за да се приеме, че на 10.12.2023 г. въззивният съд е постановил определение със съдържание, предпоставящо възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт с оглед критериите по чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено и в частта, с която е върната частната жалба с вх. № 500348/13.02.2024 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,