Решение № 85 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г.

Решение № 85 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПК"Н. ", [населено място], представлявана от председателя й А. И. Г., срещу решение № 459 от 31.03.2010 г. по в. гр. д. № 3372/2009 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което след отмяна на решение № 411 от 12.11.2009 г. по гр. д. № 1359/2008 г. на Районен съд - Асеновград, трети състав, в частта за уважаване на исковете срещу [фирма] за заплащане на сумата 2 880 лв., съставляваща неплатен наем за периода от 1.10.2004 г. до 31.05.2005 г. и за заплащане на сумата 720 лв., представляваща неустойка по договор за наем от 30.05.2000 г., тези искове са отхвърлени като погасени по давност, с присъждане на разноски в полза на ответника в размер на 725.24 лв. С определение № 37 от 25.01.2011 г. е допуснато касационно разглеждане на делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос свързан с приложение на чл. 133 ГПК и по-конкретно с възможността да се релевира възражение за погасителна давност след изтичане на едномесечния преклузивен срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че исковите претенции в посочените размери са погасени по давност, като излага съображения за неправилно зачитане на възражението за давност, което е направено от ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба. В този смисъл се позовава на допуснати съществени нарушения на чл. 133 ГПК. Ответникът по касация - [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и по непредявен иск, а по същество, че решението е правилно. Подробни съображения са развити както в отговор на касационната жалба, така и в писмена защита, поддържана в съдебно заседание на 18.05.2011 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: С обжалваното въззивно решение, Окръжен съд - Пловдив е възприел за установено съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните за исковия период за посочените в двата договора за наем обекти - транжорна работилница и хладилна камера и липсата на доказателства за плащане на договорената наемна цена. Като допустимо е преценено направеното в първото по делото заседание възражение на ответника за изтекла погасителна давност. В тази насока въззивният съдебен състав е счел за неправилно застъпеното от първостепенния съд становище за преклудиране възможността на ответника за позоваване на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, след изтичане на срока за отговор по чл. 131 ГПК, по съображения, че възражението за давност е материалноправно възражение, а не процесуалноправно. Приемайки, че възражението е и основателно, с оглед приложимостта на тригодишния давностен срок по чл. 111 ЗЗД, решаващият състав е отхвърлил исковите претенции за неплатени наемни цени и мораторна неустойка, като погасени по давност. Въззивното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответника по касация за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради произнасяне по нередовна исковата молба и съответно произнасяне по непредявен иск. По делото няма данни, от които да се направи извод за липсата на твърдения от страна на ищеца - наемодател за приложимост на чл. 236, ал. 1 ЗЗД - че и след изтичането на срока по наемните договори, ответникът - наемател е продължил да ползва вещите със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Преди всичко, за ищеца не съществува задължение да квалифицира спорното материално право, а от друга страна, в обстоятелствената част на исковата молба ясно е отразено, че ответникът е ползвал като наемател обектите за целия исков период, предмет на наемните правоотношения до м. май, включително. В това твърдение и в твърдението, че е заплащан наем до началото на м. октомври, и с оглед на обстоятелството, че договорите за наем, приложени към исковата молба са срочни/ за по 3 години/, имплицитно се сдържат твърдения за мълчаливо продължаване на договора. Във връзка с тези доводи е необходимо да се отрази и първоначалното неоспорване от страна на ответника съществуването на наемни правоотношения за исковия период. В тази насока е представения с молбата за възстановяване на срока отговор на исковата молба. По поставения процесуалноправен въпрос, свързан с момента, в който се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземанията за наем и за мораторна неустойка, е налице задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, Търговска колегия. С решение № 111 от 8.10.2010 г. по т. д. № 1068/2009 г. е даден отговор на същия правен въпрос в смисъл, че правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Становището е мотивирано както с реквизитите на писмения отговор и изискването за изчерпване на възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, така и с изричната разпоредба на чл. 133 ГПК предвиждаща преклудиране на неупражнените с отговора процесуални права. Според съдебния състав постановил цитираното решение, по давността съдът не се произнася служебно, като възражението за давност е от категорията на процесуалните права, които се преклудират, ако не са упражнени в срока за отговор на исковата молба. Относно правната характеристика на правопогасяващото възражение, становището в цитираното решение е в съответствие и с т. 6 от ТР № 1/4.01.2001 на ОСГК на ВКС. Въпросът за преклудиране на правопогасяващите възражения на ответника е предмет и на Решение № 358/18.06.2010 г. по гр. д. № 1183/2009 г., III г. о. на ВКС, което е в посочения по-горе смисъл и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС също попада в обхвата на задължителната практика за долустоящите на ВКС съдебни инстанции. Настоящият съдебен състав споделя изцяло създадената вече съдебна практика по приложение на чл. 133, вр. с чл. 131 ГПК, с оглед на което приема за неправилно изразеното от въззивния съд становище за възможността възражението за давност да се направи във всеки един момент на процеса. Безспорно е, че ответното събирателно дружество не се е възползвало от предоставената му възможност да подаде писмен отговор на исковата молба и в срока за отговор да направи възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на делото. Като преклудирани, тези възражения не могат да се преценяват по същество от решаващия съд. С оглед на приетото от въззивния съд за безспорно установено съществуването на облигационни отношения между страните до м. май 2005 г., вкл., въз основа на договори за наем на транжорна работилница и хладилна камера, неправилно е отхвърлил исковете в посочените размери, зачитайки несвоевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност. След като правото на ответника да иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок по чл. 111, б. " в" ЗЗД по отношение вземанията за наем и по чл. 111, б. "б" по отношение вземането за неустойка, е преклудирано, то въз основа на направените от въззивния съд фактически изводи, следва да се приемат за основателни предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. с чл. 236 ЗЗД за сумата 2 880 лв. / с включен ДДС/ и акцесорния иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 720 лв. Извън предмета на настоящото касационно производство са възраженията на ответника по касация за прекратяване на наемните договори с изтичане на посочените в тях тригодишни срокове и затова е недопустимо те да се преценяват по същество. Предвид горното и съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 1, предл. 3 и ал. 2 ГПК, обжалваното от ПК "Н.", [населено място] решение следва да се отмени в частта за отхвърляне на исковете против [фирма] за: заплащане на сумата 2 880 лв., представляваща неплатен наем за периода от 1.10.2004 г. до 31.05.2005 г., заедно с ДДС и за заплащане на сумата 720 лв. представляваща неустойка по договори за заем от 30.05.2000 г., както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски в размер на 725.24 лв. за първа и въззивна инстанции. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, ВКС дължи произнасяне по същество по предявените обективно съединени искове. Предвид липсата на доказателства за изпълнение основното задължение на наемателя по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, искът за заплащане на месечни наемни вноски за периода от 1.10.2004 г. до 31.05.2005 г. е основателен за сумата 2 400 лв./ за осем месеца по 300 лв./, а с включен ДДС - за сумата 2 880 лв., а иска за мораторна неустойка, за периода от 1.02. до 5.02.2008 г., по чл. 11, раздел V от договорите е основателен за сумата 720 лв., изчислена на база договорения между страните размер - 5% от стойността на просрочените наемни плащания. При този изход на делото, в полза на ПК "Н." следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 706 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение