Определение № 445 от 01.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 2184/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от процесуалния представител на жалбоподателя [фирма] София - адвокат В. Д. В. за изменение на определение № 668/20.12.2016 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по ч.т.д.№ 2184/2016 г., с което не е допуснато до касационен контрол определението на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3018/2016 г. по описа на същия съд под № 2208/29.06.2016 г. и [фирма] е осъдено да заплати 2000 лв. съдебни разноски на ответника по касация [фирма] П. /н/, поискани с отговора на частната жалба. В молбата за изменение на определението се поддържа, че представеният от насрещната страна договор за правна помощ не установява плащане в брой на посочената в него сума 2000 лв., тъй като е неистински документ. Претендира се отмяна на определението в частта за разноските. [фирма], в производство по несъстоятелност, не е взело становище по молбата в срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав при проверка на допустимостта и основателността на молбата съобрази следното: Същата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение, постановено в закрито съдебно заседание на 20.12.2016 г. с което са присъдени разноски на ответното по жалбата дружество в несъстоятелност, поискани своевременно с отговора на частната жалба, с който е представен оспореният в настоящата молба по чл.248 ГГЖ, документ. Договорът за правна защита и съдействие от 26.10.2016 г. за платено адвокатско възнаграждение 2000 лв. - на стр.12 от досието на касационното дело е представен в незаверено ксероксно копие, поради което следва да се приеме, че липсва документ, установяващ действително направени разноски в претендирания размер, както и тяхното договаряне. Предвид изложеното молбата на жалбоподателя за изменение на определението в частта за разноските се явява основателна. За всеки съдебен акт е допустимо да се иска коригиране в частта за разноските при наличието на предвидените процесуални предпоставки, включително и за необжалваемото определение на касационната инстанция. Поради липса на надлежно доказателство, удостоверяващо заплащането на претендираното адвокатски възнаграждение, същото не се дължи на дружеството-ответник. На възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски съгласно т.1 на TP № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по ТД № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, на основание чл.248 ал.1 пр. 2 ГПК