Определение № 103 от 27.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 79/2010 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата от 9.VІІІ.2010 г., подадена от „Н. А.” ООД-гр. П. в качеството му на ответник в извънинстанционното пр-во за отмяна на влязло в сила въззивно решение по молбата на Н. И. В. от С, което е приключено с решение № 87/22.VІІ.2010 г., постановено от настоящия състав по делото за оставяне на последната без уважение. Като резултат В. е бил осъден да заплати на дружеството ответник сума в размер на 600 лв. /шестотин лева/, представляваща направени от търговеца съдебно-деловодни разноски в закритото с.з. за преценка допустимостта на молбата за отмяна по чл. 307, ал. 1 ГПК. С настоящата си молба „Н. А.” ООД-гр. П. претендира да бъде допълнено това решение на ВКС, ТК, Първо отделение от 22.VІІ.2010 г. с присъждането още и на сума в размер на 7 400 лв. /седем хиляди и четиристотин лева/, изплатени в брой на адв. С. М. от АК-П. за осъщественото от него процесуално представителство в извънинстанционното пр-во по чл. 307, ал. 2 ГПК, изразяващо се в изготвяне на писмена защита по делото и явяване в откритото с.з. пред ВКС на 17.V.2010 г. При произнасянето си по молбата за допълване на постановеното в пр-во по чл. 307, ал. 2 ГПК решение в частта му за разноските настоящият състав на ВКС съобрази следното: Молбата на „Н. А.” ООД-гр. П. е била подадена на 9.VІІІ.2010 г. и следователно е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, считано от датата 22.VІІ.2010 г., поради което тя ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба на търговското д-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е основателна. Видно от приложения към писмената защита на ответното по молбата за отмяна „Н. А.” ООД-гр. П. договор за правна защита и съдействие от 15.V.2010 г., сключен с адвокатското д-во „Мл”-гр. П., е, че на адвоката С. М. е било изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 7 400 лв. /седем хиляди и четиристотин лева/. При съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от закона за адвокатурата, настоящият състав на ВКС намира, че така уговореният и изплатен адвокатски хонорар няма естеството на прекомерен и поради това разноските на търговеца до този размер са дължими от страна на молителя В., чиято молба за отмяна е била оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение