Определение № 2660 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Д. срещу решение № 859 от 11.11.2025 г. по въззивно гражданско дело № 1715 по описа за 2025 г. на Окръжен съд-Бургас, IV въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 310 от 4.9.2025 г. по гр. д. № 1178 по описа за 2024 г. на Несебърския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено с акт от 11.09.2024 г., за възстановяване на предишната му длъжност и за заплащане на 20 033,28 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 15.10.2024 г. до 15.4.2025 г. Първият въпрос, по който касаторът желае да бъде допуснато касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, е дали основанието за уволнение по чл.328, ал.2 от КТ е приложимо при липса на бизнес програма с конкретна задача. Този въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е от значение за изхода на спора, съвпада с въпроса, по който е образувано тълкувателно дело №2 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. С разпореждане от 17.03.2026 г. на Председателя на ВКС въпросът на тълкувателното дело е преформулиран по следния начин: „Наличието на бизнес програма с конкретна бизнес задача, поставена към управител на предприятието на работодателя, с който е сключен договор за управление на предприятието, елемент ли е от фактическия състав, при който възниква правото на работодателя да уволни служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал.2 КТ?“. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 2 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение