Определение № 11102 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Пикант“ ООД против определение № 8385 от 24.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1639/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на община Варна, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна оставя без разглеждане жалбата на „Пикант“ ООД против мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе по искане на дружеството от 02.06.2025 г. за изменение на ОУП на община Варна в частта му за ПИ с идентификатор 10135.3513.468 и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът констатира, че със заявление от 17.07.2024 г. „Пикант“ ООД иска от кмета на Община Варна, на основание чл. 134 ал. 2 ЗУТ, изменение на ОУП на Община Варна в частта за собствения му ПИ 10135.3513.468. По заявлението не е налице произнасяне и дружеството оспорва мълчалив отказ по направеното искане. По това оспорване е налице влязло в сила определение, постановено по адм.д. №2268/2024г по описа на Административен съд гр. Варна, с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С последващо заявление „Пикант“ ООД отново иска от кмета на Община Варна да измени ОУП на Община Варна в частта на собствения му ПИ 10135.3513.468. След изтичане на срока за произнасяне дружеството подава жалба, с която оспорва мълчалив отказ, формиран по заявлението от 02.06.2025 г., предмет на оспорване пред Административен съд гр. Варна. При тези данни съдът приема, че жалбоподателя има качеството на заинтересувана страна по смисъла на чл. 131 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, и предвид твърдението, че спрямо ОУП в частта на собствения му имот е налице основанието на чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ, то дружеството е легитимиран субект, който може да иска изменение на влезлия в сила ОУП в съответната част. Констатира, че правилно заявлението е адресирано до кмета на Община Варна по реда на чл. 135 ал. 1 от ЗУТ, но в случая се иска изменение на ОУП, което е извън неговите правомощия. Прави извод, че за административния орган не възниква задължение да се произнесе по заявлението, поради което бездействието му не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът се позовава на предходното влязло в сила определение, постановено по адм. д. №2268/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна. В случая са налице две напълно еднакви заявления и двете адресирани до кмета на община Варна, с искане за изменение на ОУП на гр. Варна в частта му относно собствения на жалбоподателя ПИ. Налице е идентичност както във фактическите основания, изложени в заявленията, така и в правните такива. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая се иска изменение на ОУП и кметът на общината не е компетентния орган да вземе решение за изработване на проект за изменение на плана. Нормата на чл. 124, ал. 1 ЗУТ регламентира, че общинският съвет приема решение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план по предложение на кмета на общината. Съгласно чл. 124, ал. 3 ЗУТ предложенията за даване на разрешение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план се придружават от задание по чл. 125. Следователно предложението за допускане изработването на изменение на ОУП се прави от кмета на общината, но в правомощията на общинския съвет е да вземе решение, с което да допусне или да откаже да се изработи проекта за изменението на ОУП. След като компетентността е на общинския съвет, то кметът на общината не може да формира мълчалив отказ, доколкото издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП е в компетентността на общинския съвет. Ето защо като оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК, първоинстнанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон. Позоваването в жалбата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е неоснователно. В разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ изрично е предвидено, че лицата по чл. 131 ЗУТ могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗУТ ОУП е вид устройствен план и доколкото жалбоподателят се легитимира като собственик на имот в неговия обхват, той може да прави искане за процедиране на предложение за изменение на действащия ОУП като заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ, но това искане следва да бъде адресирано до компетентния орган по чл. 124, ал.1 ЗУТ чрез кмета на общината. Освен това видно от самото заявление поставило началото на административното производство е, че освен че е адресирано до кмета на общината в същото е направено и искане последният да измени ОУП на община Варна, с каквито правомощия кметът не разполага. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди „Пикант“ ООД да заплати на община Варна сумата 80 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,