Решение № 7969 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2018 г.
ВАСIII отделение13.06.2018 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 861/08.12.2017 г. по адм. дело № 522/2017 г. по описа на Административен съд - Х. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7969 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на област Х. против решение № 861/08.12.2017 г. по адм. дело № 522/2017 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлено оспорването на решение № 424, обективирано в Протокол № 20 от редовно заседание на Общински съвет - Х., проведено на 28.04.2017 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано по отношение правните изводи на съда относно съответствието на оспорваното решение с приложимия материален закон. Областният управител поддържа, че общинският съвет няма законово или договорно правомощие едностранно да се намесва в наемни договорни отношения, възникнали между община Х. и трето лице след проведена тръжна процедура във връзка с управление на имот публична общинска собственост. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество съобразно възраженията на областния управител. Ответната страна - Общински съвет - Х. не се представлява в хода на касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните възражения. Според прокурора, правилно административният съд е приел, че общинският съвет е действал като частноправен субект в качеството си на наемодател - равнопоставен в облигационното правоотношение, а не от позицията на власт и подчинение. Поддържа се от прокурора, че решението на общинския съвет няма характер на административен акт по смисъла на АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователена. Производството пред Административен съд - Х. е образувано по оспорването от страна на областния управител на област Х. на решение № 424, обективирано в Протокол № 20 от редовно заседание на О.-Х. проведено на 28.04.2017 г. С оспорваното решение е дадено съгласие кметът на общината да сключи анекс към договор с рег. № ОС-338/19.10.2015 г., с който да се ограничи обекта на договора в рамките на 1510 кв. м. в УПИ - IV, кв. 42 по регулационния план на село В., и кметът на общината е упълномощен да предприеме необходимите действия за сключване на анекса. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Прието е, че решението на общинския съвет е издадено в изпълнение разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и като такова е издадено от компетентен орган. По отношение формата на акта е прието, че решението е в необходимата писмена форма и е мотивирано, посочени са както правни, така и фактически основания за издаването му, съдържащи се както в докладната записка на кмета на с. В., така и в докладната записка на кмета на община Х.. Съдът е установил, че мотивът за издаване на акта е целена промяна на договор за наем на общински недвижим имот с № ОС-338/19.10.2015 г., изразяваща се в ограничаване предмета на договора до площ от 1520 кв. м., находящи се в УПИ IV кв. 42, по регулационният план на с. В., поради неподдържане от страна на наемателя на останалите 690 кв. м, находящи се в УПИ V, кв. 37 по плана на същото село, които са отделени от останалата отдадена под наем площ, намират се пред сградата на кметството в същото населено място и поради желанието да се кандидатства по проект към ПУДООС за облагородяване и озеленяване на това парково пространство По отношение на спазването на процесуалните правила, съдът, съобразявайки разпоредбите на чл. 27, ал. 2-ал. 5 от ЗМСМА, е приел за безспорно установено, че при гласуване на решението е имало изискуем кворум от 1/2 от общия брой на общинските съветници, като "за" решението са гласували 22 общински съветници, т. е. повече от половината от общия брой
съветници, присъствали на заседанието, и повече от половината от общия брой
общински съветници в О.-Х., като решението е прието с явно, поименно гласуване. За съответствието на акта с материалния закон, съдът е приел, че по делото не е спорно, че договор за наем № ОС-338/19.10.2017 г. е сключен на базата на проведен търг и с него са отдадени от страна на община Х. за временно и възмездно ползване на трето лице части от имоти, находящи се в с. В., представляващи публична общинска собственост. Прието е, че по силата на процесния договор, считано от 19.10.2017 г., са възникнали гражданскоправни отношения, като в частта им относно изменението на договора за наем, приложение намират общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съдът е установил, че нито Закона за общинската собственост (ЗОС), нито в Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост на О. Х. съдържат специални правила по отношение изменението на действащи наемни договори върху обекти публична общинска собственост. Посочено е от съда, че в случая приложимата материално правна разпоредба се явява чл. 20а от ЗЗД. Нормата в ал. 1 предвижда, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, а съгласно ал. 2 - договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Установено е също така, че в раздел VII § 3 от процесния договор за наем № ОС-338/19.10.2017 г., изрично е предвидено, че промените в договора ще се извършват чрез двустранно подписан анекс, който ще съставлява неразделна част от него. В тази връзка и като е приел, че процесният акт е издаден на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и е свързан с управление на общински недвижими имоти, както и че актът няма пряко правопроменящо действие спрямо така сключеният договор за нема, т. е. с него не се променя съдържанието на договора, нито пряко се поражда задължение за наемателят да сключи анекс с цитираното в решението съдържание, съдът е приел, че решението на съвета няма характер на индивидуален, общ или нормативен акт. В заключение съдът е приел, че решението на съвета не противоречи на материалния закон, който допуска изменението на възникнали договорни отношения между страните. Решението е правилно. В изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК и при проведената касационна проверка, настоящият съдебен състав установи, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Напълно се споделят правните изводи на административния съд за законосъобразност на оспореното решение на общински съвет Х., като касационният състав намира, че същите са изведени при правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. В тази връзка и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, касационният съд намира изложените от касатора възражения за неоснователни. Според областния управител, административният съд е извел невярно твърдение, че действайки в качеството си на гражданско-правен субект при приемането на своето решение, общинският съвет е равнопоставен с насрещната страна. Порокът на това твърдение следвал от факта, че общинският съвет не е страна в наемното правоотношение, предмет на договор за наем № ОС-338/19.10.2017 г., а общината като юридическо лице, представлявана от кмета на общината. Направеното възражение е пряко свързано с разрешения от първоинстанционния съд въпрос за компетентността на общинския съвет. Както правилно е прието в обжалваното решение, нормата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА дава изрично правомощие на съвета да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Фактът, че общината като юридическо лице е страна в гражданските правоотношения, в условията на които се реализират решенията по придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на съвета, не е основание да се приеме, че правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА на общинския съвет се погасяват с настъпването на "гражданската фаза" при управлението на общинската собственост. Подобна аргументация не се опира на приложимия материален закон и не държи сметка за разделението на властите в местното самоуправление, при което кметът на общината няма правомощия за самостоятелно и необвързано от решенията на общинския съвет разпореждане или управление на общинско имущество. В този смисъл, фактът, че общината като юридическо лице е носител на собствеността по арг. от чл. 14 от ЗМСМА и е страна по процесния договор за наем като форма на управление на общинско имущество, не е аргумент, изключващ правилата да формиране и изпълнение на политиката по управление на общинската собственост. В този смисъл, общинският съвет, а не кметът на общината има правомощие да вземе решение за изменение на договор, по който страна е община Х. Кметът на общината, като представляващ общината, има своето задължение да изпълни решението на съвета, но не и самостоятелно да води политика по управление на общинската собственост - в случая да вземе решение за изменение на процесния договор. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.