Определение № 8261 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Велбой“ ЕООД, със седалище в гр. Пловдив, подадена чрез пълномощник, против Определение № 5707 от 24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1289/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което съдът е отхвърлил искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед № КФ-51/17.04.2025 г. на директора на ОДБХ – Пловдив. Според частния жалбоподател определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и несъобразено със събраните доказателства. Твърди, че неправилно съдът приел като надделяващ обществен интерес спазването на законовата забрана по чл.30 от ЗКНВП, без да съобрази, че в случая става дума за извършване на допустима от закона дейност, чийто разрешителен режим е разписан в чл.29 от ЗКНВП. Претендира отмяна на обжалваното определение, като вместо него се постанови спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № КФ-51/17.04.2025 г. на директора на ОДБХ – Пловдив. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. „Велбой“ ЕООД е жалбоподател по образуваното пред Административен съд – Пловдив адм. дело № 1289/2025 г. Дружеството оспорва Заповед № КФ-51/17.04.2025 г. на директора на ОДБХ – Пловдив, с която е наредено да се отнеме Удостоверение за регистрация № 73/22.08.2023г. на „Велбой“ ЕООД, оператор произвеждащ фуражна суровина – конопено брашно; да се върне оригинала на Удостоверение за регистрация № 73/22.08.2023г. и да се отразят промените в регистъра на обектите по чл.17, ал.1 от Закона за фуражите. Дружеството е поискало спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед № КФ-51/17.04.2025 г. на директора на ОДБХ – Пловдив до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Според жалбоподателя предварителното изпълнение на акта води до значителни и трудно поправими вреди, които се изразяват в преустановяване на основната му дейност, накърняване на търговската му репутация, неизпълнение на договорните му ангажименти, невъзможност за реализиране на очакваната печалба. Съдът е приел, че твърдените вреди не могат да бъдат противопоставени на защитата на обществения интерес, заради който е допуснато по силата на закона процесното предварително изпълнение, доколкото с оспорената заповед е отнето удостоверение за регистрация на жалбоподателя в качеството му на оператор, произвеждащ фуражна суровина – конопено брашно, която дейност е в нарушение на чл. 30 от ЗКНВП. Вредата, която би могло да причини изпълнението на оспорения акт, не може да се противопостави по степен на значимост на защитимия обществен интерес, поради което не може да се определи като значителна или труднопоправима. Също така е прието, че не се твърдят и няма нови обстоятелства (такива, възникнали след постановяване на процесната заповед), които да установяват превес на частния интерес на търговеца в сравнение с надделяващия обществен интерес да бъде спазвана законовата забрана, установена в чл. 30 от ЗКНВП. Обоснован е извод, че за дружеството жалбоподател не е налице интерес с по-голяма тежест от презюмирания от законодателя обществен интерес, който да налага спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед. Определението е правилно. Съгласно чл.16, ал.11 от Закона за фуражите, обжалването заповедта по ал. 9 и ал. 10, т. 2, 3 и 4 за отнемане на удостоверението за регистрация, не спира изпълнението и. Следователно обжалваната заповед има допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая няма спор, че на „Велбой“ ЕООД е издадено Удостоверение за регистрация № 73/22.08.2023г. от директора на ОДБХ – Пловдив, на основание чл.16, ал.5 от Закона за фуражите (ЗФ) за обект: с. Маноле, местност „Гьдпса Герен“, община Марица, вписан в Регистъра на обектите по чл.17, ал.1 от ЗФ, във вр. чл.9 от Регламент (ЕО) № 183/2005 относно определяне на изискванията за хигиена на фуражите под рег. № 16 4137 106. В удостоверението е посочена заявена дейност: производство и търговия на фуражна суровина – конопено брашно, получено чрез смилане на стебла на коноп. С оспорената Заповед № КФ-51/17.04.2025 г. на директора на ОДБХ – Пловдив е наредено да се отнеме Удостоверение за регистрация № 73/22.08.2023г. на „Велбой“ ЕООД, оператор произвеждащ фуражна суровина – конопено брашно, попадаща в обхвата на т.6.7.1 от Приложение към Регламент (ЕС) № 68/2013 на Комисията от 16 януари 2013 година относно каталога на фуражните суровини, да се върне оригинала на Удостоверението за регистрация и да се отразят промените в Регистъра на обектите по чл.17, ал.1 от ЗФ. Посочено е, че Удостоверението се отнема до промяна на разпоредбите, вписани в Закона за контрол върху наркотични вещества и прекурсури (ЗКНВП). Удостоверението за регистрация е отнето на основание запитване с писмо изх. № КФ – 54/24.03.2025г. на изпълнителния директор на БАБХ относно допустимостта на дейности свързани с отглеждането и преработката на растения от рода на конопа, различни от семена за фураж, непредназначени за посев и отговорите, получени с писма рег. № 328600-23631/1 от 09.04.2025г. на ГД „Национална полиция“ и № 126600-5900 от 10.04.2025г. на ГД „Борба с организираната престъпност“ към МВР, съгласно които на основание чл.30 от ЗКНВП, дейност по отглеждане и преработката на растения от рода на конопа, различна от семена за фураж, непредназначени за посев, към настоящия момент е противозаконна и до промяна на чл.30 от ЗКНВП изразяват становище против разрешаването на преработка на конопени растения за производство на фураж. Съгласно чл.30 от ЗКНВП, забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1. Растението коноп е включено в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 - Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, включен в Приложение 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая мотивираният личен интерес на жалбоподателя не е съпоставим и противопоставим на обществения интерес, доколкото заявената дейност - производство и търговия на фуражна суровина – конопено брашно, получено чрез смилане на стебла на коноп е забранена, на основание чл.30 от ЗКНВП. Неоснователно частния жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.29 от ЗКНВП, съгласно която отглеждането на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието и храните, доколкото в случая се касае до дейности свързани с производство и преработката на растения от рода на конопа, които не попадат в изключението да са предназначени за влакно, семена за фураж и за посев. Правилно първоинстанционния съд е приел, че не е изпълнено и условието за спиране предварителното изпълнение, а именно то, поради нови обстоятелства, би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Нормата на чл.166, ал.2 АПК изисква съдът да провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства, предварителното изпълнение не се е оказало прекомерно, дали не е преминало рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Представените договори за продажба на индустриален коноп и преработка на CBG биомаса /смлени конопени стебла/, сключени след датата на издаване на оспорената заповед, не обосновават извод за прекомерност на допуснатото предварително изпълнение по силата на закона, след като основанието за издаване на заповедта за отнемане на удостоверението за регистрация на обект е поради издаването му не е за правно регламентирана дейност, а за дейност под забранителен режим. Частният интерес на дружеството не може да бъде съпоставим с особено важните интереси на обществото, в чиято защита е издадена заповедта. Като не е уважил искането за спиране допуснатото по закон предварителното изпълнение на Заповед № КФ-51/17.04.2025 г. на директора на ОДБХ – Пловдив, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, дежурен състав