Определение № 2757 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1631/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. С. Я. срещу определение № 1537 от 12.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 19/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото определение № 110 от 16.01.2025 г., като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Ответникът по жалбата А. Н. Д. е подал писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадената от жалбоподателя молба вх. № 3868/08.04.2025 г. за допълване на постановеното по делото определение № 110 от 16.01.2025 г. в частта за разноските, е недопустима, тъй като е постъпила извън срока, визиран в чл. 250, ал. 1 ГПК. Определението, чието допълване се иска, е влязло в сила като необжалваемо на датата, на която е постановено - 16.01.2025 г., а молбата за допълване е подадена на 08.04.2025 г., т.е. повече от два месеца след влизане в сила на определението, поради същата е просрочена. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението, съответно определението, е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение, съответно определение, в частта му за разноските. В случая въззивното определение е обявено на 16.01.2025 г., и тъй като не е подлежало на касационно обжалване, е влязло в сила на същата дата. Молбата за присъждане на разноските по делото е подадена на 08.04.2025 г., тоест след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК едномесечен срок, поради което същата е недопустима. В настоящия случай искането за допълване на постановеното определение не е по реда на чл. 250 ГПК, както е посочил апелативният съд, а е по реда на чл. 248 ГПК, но това не променя правилността на крайния резултат. Предвид изложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Разноски в полза на ответника по частната жалба за настоящото частно производство не следва да се присъждат, тъй като разноски по чл. 78 ГПК в производство по спор относно определяне дължимостта и размера на разноските по делото не се дължат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,