Решение № 1740 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2020 г.

Решение № 1740 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Енчев срещу Решение № 446/14.07.2020 г. на Административен съд (АС) – Плевен постановено по административно дело № 493/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. Енчев срещу точка 2 от Заповед № 8121 К-6669/02.06.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която комисар П. Енчев е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, поради това че същото е необосновано, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила (вероятно е имал предвид съдопроизводствените правила), в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че законосъобразността на заповед като процесната предполага доказано по безспорен начин от ответника, в условията на кумулативност наличието на двете предпоставки на чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Твърди, че в случая не било доказано по безспорен начин, че е налице опасност отстраненият служител да влияе върху разкриването на обективната истина. В тази връзка се излагат повторно съображенията изложени в жалбата пред първоинстанционния съд. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаторът сочи формалното изпълнение от страна на съда на задължението му по чл. 170, ал. 2 АПК. Изложените съображения в подкрепа на довода, че решението е необосновано, са във връзка с погрешното формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като същият неправилно бил анализирал каузалните връзки между фактите с оглед на установените правила на логическото мислене. В тази връзка сочи, че съдът безкритично е приел фактическите основания на издателя на заповедта и е направил неправилен анализ на връзката между действията на органите на досъдебното производство и действията на ответника, относно упражняване на правото му да отстрани жалбоподателя от заеманата длъжност. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отмени оспорваната заповед. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Янков. Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Пиперкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е следното: П. Енчев е заемал длъжността заместник -директор той и началник на отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Плевен. По повод предложение рег. № 316 р-16751/20.05.2020 г. на ОДМВР Плевен, за допуснато от П. Енчев тежко нарушение на служебната дисциплина, докато заемал посочената длъжност, е издадена Заповед № 8121 К-6669/02.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР срещу Енчев и същият е временно отстранен от заеманата длъжност. Дисциплинарното обвинение е във връзка с участието на държавния служител в организирана престъпна група, създадена с цел да вършат престъпления по чл. 282, чл. 294 и чл. 302 НК. По случая е образувано и наказателно производство – сл. дело № 145/2018 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана Прокуратура и Енчев е привлечен като обвиняем, с взета мярка за неотклонение "парична гаранция". Посочено е, че неправомерното поведение на служителя е станало известно на обществеността, чрез публикации в интернет пространството. Действията му са довели до уронване на престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и е уронено доброто име на МВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. При така установеното от фактическа страна съдът правилно е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи, предвид чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в съответствие с изискването за форма на административния акт. Оспорената заповед съдържа подробни мотиви – описание на фактическите и правни основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Правилно съдът е приел, че са налице двете предпоставки за прилагане на тази разпоредба. На първо място образувано е дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение от държавния служител на служебната дисциплина, за което се предвижда налагането на дисциплинарното наказание "уволнение". Наличието на тази първа предпоставка не се отрича и от касационния жалбоподател. Неправилно същият сочи, че не е доказано, че е налице втората предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР – служебното положение на служителя би затруднило разследването. Правилно решаващият съд е посочил, че за да е налице тази предпоставка, следва да е обективно налице възможност служителят, с оглед на заеманото от него служебно положение, да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Правилен е изводът му, че в случая е налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи на разкриването на обективната истина. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в заповедта не са изложени възможни и обективно приемливи хипотези за наличието на такава опасност, както и ако е била налице опасност Енчев да попречи и повлияе по някакъв начин на разследването, то органите на досъдебното производство са щели да предприемат мерки за отстраняването му от длъжност по реда на НПК. Тези доводи са наведени и в жалбата пред първата инстанция и правилно не са уважени от решаващия съд. Оспорваната заповед съдържа подробни мотиви, защо се налага временното отстраняване от длъжност на служителя. Същият, с оглед заеманата от него ръководна длъжност, може реално да окаже влияние върху дисциплинарното разследване. Смисълът на временното отстраняване е именно това – да се избегне тази опасност. Дисциплинарната и наказателната отговорност са различни. В случая дисциплинарното производство е за тежко нарушение на служебната дисциплина, свързано с нарушаване правилата на Етичния кодекс, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Видно от изложеното в заповедта дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал служебното поведение на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и е уронено доброто име на МВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Това че органите от досъдебното производство, не са отстранили жалбоподателя от заеманата длъжност, не означава, че при образувано дисциплинарно производството, дисциплинарно наказващият орган, ако прецени, че са налице законовите предпоставки, не може да отстрани временно лицето от длъжност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът формално е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 2 АПК. Съдът е указал доказателствената тежест, която се носи от ответника, който с оглед представената административна преписка, е доказал фактическите основания, на които се основава административният акт. По делото са събрани относимите за спора доказателства, които правилно са възприети и анализирани от съда при формиране на вътрешното му убеждение. Противно на изложеното в касационната жалба съдът не е допуснал грешки на опитните, логическите и научните правила и решението му не е необосновано. Изводите му показват правилен анализ на събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка показва законосъобразност на оспорения административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение