Решение № 4195 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2012 г.

Решение № 4195 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Я. Д. И. " ЕООД, подадена чрез адв. Найденова, срещу решение № 829 от 21.05.2012 г. по адм. дело № 2143/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 201100387/28.05.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-306/3.09.2011 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Бургас (сега ОДОП) при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението, съобразно обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е (РА) № 201100387 от 28.05.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-306/3.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Съдът е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. С ревизионния акт органът по приходите е начислил на дружеството ДДС в общ размер на 40 984,43 лв., от които на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за д. п. м. 12.2005 г. - 8 361.97 лв., както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за д. п. м. 08.2007 г. - 11 250.66 лв., м. 09.2008 г. - 1 666.66 лв. и м. 08.2009 г. - 25 658.70 лв. От приложените по делото доказателства безспорно е установено, че за ревизираните периоди дружеството - жалбоподател "Я. Д. И." ЕООД е осъществявало търговска дейност в обект дискотека "Зангадор", гр. Китен, като не е отчело в счетоводството си доставки на стоки, фактурирани от доставчици ЕТ "Йонко Лилов" и "Дайрекс" ЕООД, в резултат на което не е отчело приходи от продажбата на тези стоки, респ. не е начислило ДДС върху извършените продажби. Предвид това обстоятелство съдът правилно е приел, че са налице данни за укрити приходи и законосъобразно приходният орган е преминал към особения ред на ревизия, като основата за облагане с ДДС за ревизираните периоди, правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, като доказателствената тежест за оборване на тази презумпция носи жалбоподателят. В тежест на жалбоподателя е да обори при условията на пълно и главно доказване установените в акта факти и обстоятелства, което в случая жалбоподателят не е успял. Съдът е изложил обосновани съображения във връзка с възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение в РА относно определяне на данъчната основа за оспорения период м. 12.2005 г., като правилно е приел, че макар и основателно възражението, че погрешно са посочени нормите на чл. 109, ал. 2, т. 1, т. 8 и т. 16 ДПК (отм.), вместо действащите на чл. 129, ал. 2, т. 1, т. 8 и т. 16 ДОПК, това не е повлияло върху действителността на административния акт, тъй като тези норми буквално са едни и същи по съдържание. Механичното изброяване на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС (отм.) относно определянето на данъчната основа за спорния период м. 12.2005 г. е преодоляно от подробното описание на начина на формиране на данъчната основа както в оспорения РА, така и в потвърждаващото решение на директора на Дирекция "ОУИ". Съдът правилно е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя относно определената дата на данъчното събитие през м. 12.2005 г. В случая поради липса на счетоводна отчетност не е било възможно да се определи точната дата на данъчното събитие. Съдът е констатирал, че за оспорения период именно поради сезонния характер на дейността на дружеството е било необходимо да се съпоставят отчетените нетни приходи от продажби на стоки за цялата 2005 г., както и да се изследва дали са налице обстоятелства по чл. 25, ал. 6, т. 1 - т. 6 от ЗДДС (отм.). Ревизиращият орган е изследвал и баланса и инвентаризационните описи на дружеството за отчетена наличност на стоки към 31.12.2005 г. Предвид липсата на информация относно вида на стоките, периодичността на доставките и тяхното количество за база, въз основа на която е изградена констатацията е приет ГФО, съставен към 31.12.2005 г., и тези обстоятелства са дали основание да се приеме, че данъчното събитие се е реализирало към този период. Съдът правилно е съобразил, че ако бъде прието за основателно възражението на жалбоподателя, че данъчното събитие е възникнало към края на август 2005 г., ще бъде нарушена законовата забрана да се изменя акта във вреда на жалбоподателя, защото ще следва да се определят лихви върху главницата и за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11.2005 г. Правилен е и извода на съда, че ирелевантно за спора е твърдението на дружеството, че не е получавало фактурите за д. п. м. 08.2007 г., поради неправомерни действия от страна на назначените бармани, без да представи доказателства в тази насока. Данъчно задълженото лице е дружеството и в негова тежест са установените задължения по получените и реализирани за този период стоки. По отношение на плащането по процесните фактури всички доставчици в писмени обяснения са заявили, че фактурите са заплатени в брой, за което са представени касови бонове. Обстоятелството, че тези плащания не са отразени в счетоводството на ревизираното лице не може да обоснове извода за липса на доставка, тъй като при ревизията са събрани годни доказателства - писмени обяснения и други писмени доказателства за наличието на плащане в брой и приключили финансови взаимоотношения между фирмите. Съдът обосновано е приел, че ревизиращият орган е определил размера на надценката за д. п. м. 08.2007 г., съобразно тази, на която дружеството е продавало закупените по процесните фактури стоки в дискотека "Зангадор", като е възприел изцяло съображенията в тази насока изложени в РА и оспореното решение, включително и относно включването на ДДС като невъзстановим данък в доставната цена и последващото начисляване на ДДС. Съдът основателно не е приел довода на ответника, че при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК стойността на закупените от дружеството стоки не следва да е в брутния им размер, тъй като лицето не е отразило фактурите в счетоводството си. Съдът не кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ в тази й част, тъй като резултатите в същата са определени в съотношение между нетните размери на приходите и разходите. По тези съображения съдът е приел за законосъобразен РА и в частта за д. п. м. 08.2009 г. Възражението за неправилно определен размер на ДДС за данъчен период м. 09.2009 г. също е неоснователно, тъй като и ССЕ е установила, че процесните билети са негодни. В тази връзка е посочено, че както в РА, така и ССЕ е установила след проверка на счетоводни записвания в дневниците за продажби по ЗДДС за 2008 г. и счетоводните записвания по сметки от група 70 (приходи от продажби), че не са отчетени приходи от продажби на билети за вход в размер на 8 333,34 лв., поради което установения ДДС в размер на 1666,66 лв. и лихва 5008,25 лв. са дължими от дружеството за данъчен период м. 09.2009 г. Неотчитането на приходи от продажба на стоки за процесните периоди м. 12.2005 г., м. 08.2007 г., м. 09.2008 г. и м. 08.2009 г. е довело до увеличаване на приходите на търговеца за отчетни периоди, и това е дало основание на органите по приходите да определят нов размер на корпоративния данък. Съдът е установил за безспорно от данните по делото, че 140 бр. фактури, издадени от доставчиците ЕТ "Йонко Лилов" и "Дайрекс" ЕООД, не са отразени в счетоводството на жалбоподателя, не са отчетени получените и заприходени стоки, както и в последствие не са отчитани разходи във връзка с доставките. В тази връзка обоснован е извода, че корекцията в размера на задълженията за корпоративен данък е в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното и при липса на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, касационната инстанция приема, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,