Определение № 136 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 664/2016 г.

Постъпила е молба от адвокат Н. – в качеството му на особен представител на Ф. М. К. от [населено място] - ответник в производство по чл.288 ГПК - с искане да бъде допълнено постановеното определение, като му се определи възнаграждение, на основание чл.38 ал.2, във вр.с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. За направеното искане е уведомена противната страна на 29.03.2016г., като същата в предоставения й седем дневен срок, не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Адвокат Н. е процесуален представител на ответната страна, въз основа на договор за правна защита и съдействие № 2014 от 31.03.2014г. В него, в графата за договорено възнаграждение, е посочено, че е „безплатно на основание чл.38 ал.2, вр.с ал.1 т.2 ЗА”/материално затруднено лице/. На посоченото основание първата и втората инстанция, с оглед изхода на спора, са присъдили разноски за адвокатско възнаграждение. Сега се претендират такива пред настоящата инстанция, която с определение № 314 от 18.03.2016г. не е допуснала касационно обжалване. При тези данни подадената молба е основателна. Съгласно цитираната норма на чл.38 ал.2 ЗА – адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл.38 ал.1 ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на възнаграждението се определя от съда, но следва да не е по-ниско от посоченото в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се осъжда противната страна да го плати, който в случая - съгласно чл.9 ал.3 –за изготвяне на отговор без явяване в открито заседание е 500лв./ Имайки пред вид, че молителят е изготвил писмен отговор на подадената касационна жалба, надлежно е упълномощен да представлява ответната страна в настоящето производство, за която няма спор, че е материално затруднено лице, по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 ЗА и с оглед изхода от спора, настоящият съдебен състав намира, че следва да осъди касатора [фирма] да заплати на адвокат Н. сумата от 500лв., представляваща минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 2004г. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение