Решение № 13914 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 873/2013 г.

Решение № 13914 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 873/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СИН" ООД със седалище в гр. Стара Загора и адрес на управление ул. "Х. Д. Асенов" № 39, ет. 3, ап. 9, ЕИК по Булстат: 123667737, представлявано от Светлозар Желев Господинов, подадена чрез пълномощника адв. Кордов, срещу Решение № 2598 от 23.11.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 2587 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 261101157/30.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 803/22.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно доначислен данък върху добавената стойност в общ размер 7449,36 лв. и лихви от 2624,75 лв.; както и корпоративен данък за 2007 г. в размер на 36,63 лв. и лихва от 14,21 лв., за 2008 г. в размер на 202,24 лв. и лихва от 47,74 лв., и за 2009 г. в размер на 24,95 лв. и лихва от 3 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства оборват изводите на ревизиращия орган за действително извършени облагаеми доставки на хранителни стоки и тютюневи изделия. Касаторът се оплаква, че Съдът е тълкувал едностранно доказателствата и изцяло е игнорирал заключението на ССЕ. Настоява, че издаването на фактури не води автоматично до извода за реално осъществени доставки по тях. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което РА да се отмени, както и присъждане на разноски за две инстанции. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не изпраща представител в с. з., но чрез пълномощника си юк. Стоянов е подал писмено становище, в което оспорва жалбата и моли за оставяне на решението в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разледана по същество, е основателна. Първоинстанционният съд коректно е описал фактическата обстановка по делото. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е установил, че спрямо касационния жалбоподател са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК - воденото от него счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и че липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Ревизиращият орган е приел, че са налице неотчитани приходи от продажби и съответно облагаем оборот по ЗДДС. Извършени са насрещни проверки на доставчиците "Мидия" ООД, ЕТ "Томи 5 - Б. Петков", "Стела норд" ООД, "М. М - Малешков" ЕООД, "Йосини" ООД, "Осана - 96" ООД, ЕТ "ДАР - 77 - Р. Латунов", "Метро кеш енд кери" ЕООД и "Табак груп - деливъри" ООД, при които са представени фактури, издавани на жалбоподателя в данъчни периоди м. февруари 2007 г., м. февруари, м. май, м. юни, м. август 2008 г., м. юни 2009 г. Констатирани са различия между отчетените при същия покупки по издадени от доставчиците му фактури. Установено е, че тези фактури не са заприходени при жалбоподателя и не са намерили счетоводно отражение при него. Стоките по същите не са отписвани като активи на баланса на предприятието. Не е отчитан и приход при реализирането на стоките, като не са отчитани и разходи във връзка с доставките. Органът по приходите е формулирал извода, че закупените стоки от посочените доставчици са били продадени без отчитане на приходи, тъй като стоките не са налични или изписани при жалбоподателя по счетоводни данни. При ревизията данъчната основа за облагане за посочените данъчни периоди по ЗДДС и по ЗДДФЛ е определена по особения ред за облагане по аналогия - чл. 122, ал. 2 ДОПК. В хода на ревизията е констатирано, че вместо от 28.01.2009 г., жалбоподателят е следвало да се регистрира по ЗДДС лице до 15.12.2007 г., когато е достигнал облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от закона, и на това основание е следвало да начислява ДДС от посочената по-ранна дата. Ревизията е определила на жалбоподателя и корпоративен данък, данъчната основа за облагане с който е формирана, като търговската надценка при продажба на стоки, прилагана от работил търговеца за периода, е умножена по реализирания оборот от продажбата а тези стоки, и същата е сумирана с декларирания от лицето доход. Така е определена данъчната основа за периода от 2007 г. до 2009 г. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение за редовно водена счетоводна отчетност на жалбоподателя през ревизирания период; за липса на данни дружеството да е получило стоките по спорните фактури и извършвани плащания по тях, като е уточнено, че по тези фактури плащанията са извършени от дебитни и кредитни карти с титуляри Биляна Неделчева Калева-Танева и Недялка Делчева Калева; за липса на данни жалбоподателят да е транспортирал съответните стоки; за внасяне в бюджета на дължимия ДДС и корпоративен данък по години; в. л. е посочило какви биха били данъчните задължения на "СИН" ООД, ако действително е закупило и реализирало въпросните стоки за периода от 1.01.2007 г. до 30.06.2010 г. Съдът е споделил изводите на ревизиращия орган за укрити приходи от жалбоподателя. Оттук е приел, че са налице основание за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК. Съдът е изложил лаконични мотиви, че не е оборил констатациите в РД и РА, относно установения в хода на ревизията факт, че през ревизираните периоди лицето не е отразило в счетоводните си регистри по cметката за отчитане на стоките, доставки от контрагенти на фирмата, които са издавали фактури. Позовал се е на тежестта на доказване за жалбоподателя, с която последният не се е справил. Касираното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане в първоинстанционния съд. На първо място следва да се отбележи, че съдът не е изпълнил задължението си по разпределение на доказателствената тежест. Доказателствената тежест в случая е на ответника, тъй като той следва да установи предпоставките за облагане по чл. 122 ДОПК, за да се ползва РА с презумпцията за вярност. Освен това жалбоподателят е твърдял отрицателен факт - че не е получавал процесните фактури, поради и на това основание ответникът е следвало да установи положителния факт на действително извършените доставки. Тези указания е следвало да се дадат на страните по делото. При разрешаване на спора, с който е бил сезиран, Съдът е изложил лаконични мотиви, като се е задоволил да възпроизведе констатациите на органа по приходите и да опише извършените по делото процесуални действия. На практика в съдебния акт липсват мотиви по съществото на спора. Не са подложени на обсъждане събраните по делото доказателства, какво се установява от тях, както и какво е значението им за разрешаване на административноправния спор. Следвало е да се анализират събраните в хода на административното производство обяснения и приложените към тях документи, за да може делото правилно да се изясни от фактическа страна. Не е обсъдено експертното заключение в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. По отношение на установения корпоративен данък на задълженото лице изобщо липсват кавито и да било мотиви. Съдът не е изложил мотиви по предявените оспорвания на частни документи от страна на жалбоподателя. Същият чрез процесуалния си представител е оспорил истинността, но Съдът не е открил производство по реда на чл. 193 ГПК и не е указал на страните доказателствената тежест. Дори да се допусне, че впоследствие е оспорено и съдържанието, доколкото такова оспорване е въпрос по същество, пак е следвало да се изложат мотиви за това какво се установява от съдържанието на частните документи и дали същите се кредитират от Съда. Административният съд неправилно не е допуснал поисканите в съдебното следствие свидетели. Разпитът им не е попадал в обхвата на забраната по чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2 ДОПК, доколкото поискалата ги страна се е домогвала да установи търговски практики и механизъм на търговски отношения, както и наличие или липса на посещения на място в търговските обекти на жалбоподателя. Това са обстоятелства, които не могат да се установят посредством писмени доказателства. Посочените пороци следва да се преодолеят при новото разглеждане на делото. Освен това Съдът следва да прецени дали се налага изслушването на допълнителна ССЕ и при необходимост да допусне такава. Изложеното дотук обосновава решението на касационната инстанция да постанови връщане на делото за ново разглеждане - за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение. При новото разглеждане на спора Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът,