Определение № 573 от 16.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 1083/2024 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба на Б. Н. С., защитник на подс. Н. Б. Б. против разпореждане № 373/24. 10. 2024 год., постановено по в. н. ч. д. № 378/2024 год. по описа на Окръжен съд – Перник. В сезиращия документ са изложени както доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, така и такива по съществото на делото като е направено искане за отмяна на разпореждането на докладчика по делото, на определенията на първата и въззивната инстанция и за прекратяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: С определение от 11. 09. 2024 год., постановено по реда на чл. 270 от НПК по н. о. х. д. № 706/2024 год., Районен съд – Перник е оставил без уважение молбата на подс. Н. Б. Б. за изменение на мярката му за неотклонение, а след проведено разпоредително заседание на същата дата е прекратил съдебното производство на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Определенията са били обжалвани пред Окръжен съд – Перник, който се е произнесъл с определение № 229/25. 09. 2024 год. по в. н. ч. д. № 378/2024 год., с което е оставил без уважение частните жалби на защитника на подсъдимия. Срещу така постановения въззивен съдебен акт е депозирана касационна жалба, която е върната с атакуваното пред настоящата инстанция разпореждане № 373/24. 10. 2024 год. При така установената фактическа обстановка съставът на ВКС намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от легитимиран правен субект, но разгледана по същество е неоснователна. За разлика от въззивното производство законодателят е ограничил касационната проверка само до изрично посочените в чл. 346 от НПК съдебни актове. Действително съгласно чл. 346, т. 3 и 4 от НПК по касационен ред могат да бъдат проверявани и определения на въззивния съд. Касае се обаче или за актове, постановени по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК в случаите на нова въззивна присъда (т. 3), или за такива, с които във втората инстанция за първи път се прекратява, спира или прегражда развитието на наказателното производство (т. 4). Логическото тълкуване на цитираните разпоредби обосновава извод, че предмет на проверка от върховната съдебна инстанция са само определения, с които въззивният съд след като е пререшил въпроса за виновността на подсъдимия за първи път е взел отношение по въпросите по чл. 306, ал. 1 от НПК, респ. сам е прекратил или спрял наказателното производство. Извън обхвата на касационния контрол остават определенията, постановени от окръжния или апелативния съд по реда на чл. 341, ал. 2 от НПК, с които са потвърдени прекратяването на съдебното производство и отказът на първата инстанция да измени мярката за неотклонение на подсъдимия. Ето защо касационната жалба на защитника на подс. Б., подадена срещу въззивното определение № 229/25. 09. 2024 год., законосъобразно е била върната при спазване на изискванията на чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК. Единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи, че защитникът е допуснал смесване на две коренно различни процедури и дори и частната жалба да беше основателна, в производството по чл. 351, ал. 6 от НПК не би могло да бъде удовлетворено основното му искане за отмяна на определението за прекратяване на съдебното производство и за прекратяване на наказателното такова поради несъставомерност на деянието. Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение