Определение № 433 от 03.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 386/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на П. Г. Д., чрез пълномощника й адв. Т. Везирова, против определение № 205 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д. № 338/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено определението от 11.03.2009 г. по гр.д. № 809/2009 г. на Русенския районен съд за допускане на обезпечение на предявен иск и е обезсилена издадената обезпечителна заповед, и е допуснато обезпечение срещу внасяне на парична гаранция. Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 396 ГПК, не подлежи на касационен контрол. То не попада в кръга на определенията, за които е предвидено касационно обжалване- чл.274 ал.1 и 3 ГПК. Разпоредбата на чл.396 ГПК е аналогична на чл.315 ГПК/отм./ и приложимо е разрешението в т.6 на TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което касационната инстанция се произнася по жалба срещу определение по допускане на обезпечение на иск само когато то е било постановено за първи път от въззивен съд, какъвто не е настоящият случай. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр.отделение