Определение № 3228 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. П. от гр. София, действащ чрез процесуалния представител адв. Костадинова, против определение № 2143 от 19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12698/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е прекратено производството по делото и то е изпратено на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) за разглеждане на жалбата на И. А. П. срещу Медицинско удостоверение № 193/1 от 23.10.2025 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към Медицинския институт на МВР. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, частният жалбоподател моли оспореното определение да бъде отменено и делото да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по подадената жалба. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР, действащ чрез процесуалния представител гл. юрк. Тотева, в писмен отговор изразява становище за основателност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови този резултат административният съд е приел, че по отношение на медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР, има и специална уредба, съдържаща се чл. 238 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 98 от този правилник, медицинският институт на МВР е натоварен да организира и осъществява дейността по здравеопазване в МВР, като изпълнява специфични функции за оказване на извънболнична помощ и болнична медицинска помощ, изброени, включително и извършване на медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване на трайно намалена работоспособност на служителите от МВР. Съгласно чл. 99 от този правилник ЦЕЛК извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал. 1, т. 10 и 11 по медицинските изисквания за работа в МВР, определени в наредба по чл. 155, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. В чл. 238, ал. 3 от ЗМВР е уредено, че видът на причинената телесна повреда се определя от ЦЕЛК, което има значение за обезщетението по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, ЦЕЛК е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 от Закона за здравето (ЗЗдр.). Правилникът за устройството и дейността на МВР е с по-късна дата на издаване от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), и наред с това е специален закон с еднакъв ранг с ПУОРОМЕРКМЕ, който урежда статут на ЦЕЛК като ТЕЛК, поради което според съда обжалването на актовете на ЦЕЛК се обжалват пред НЕЛК. Административният съд е стигнал до извод, че съдебното производство, образувано по жалбата на освидетелствания служител на МВР срещу издаденото му медицинско удостоверение, следва да се прекрати, а жалбата да бъде изпратена на НЕЛК по подведомственост. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Регламентирането на дейността по извършване на медицинска експертиза, предметът, органи и взаимодействието между тях и обжалването на актовете е уредено в чл. 101 - 113 от ЗЗдр. и в ПУОРОМЕРКМЕ. Според тази уредба медицинската експертиза установява временна неработоспособност, вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, степен на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст и потвърждаване на професионална болест. На основание чл. 101, ал. 7 от ЗЗдр. е приета Наредба за медицинската експертиза, в която са уредени принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3. Видно от чл. 3 и чл. 5 от Наредбата, нормотворецът е диференцирал две паралелни структури на органи на медицинската експертиза - обща и специализирана за системата на определени ведомства. От една страна, в чл. 3 е уредена експертизата за временна неработоспособност, за която е указано, че се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от ТЕЛК и от НЕЛК. А от друга страна, в чл. 5 е уредена медицинската експертиза в лечебните заведения в Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на правосъдието и Министерството на младежта като е посочено, че последната се извършва по реда на наредбата. По отношение на медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР, съществува и специална уредба в Закона за МВР и Правилника за устройството и дейността на МВР. Съгласно чл. 238, ал. 3 от ЗМВР видът на причинената телесна повреда се определя от Централна експертна лекарска комисия, което има значение за обезщетението по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР. В чл. 99, ал. 2 от Правилника за устройството й дейността на МВР е уредено, че ЦЕЛК е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 от ЗЗдр., поради което първоинстанционният съд е приел, че актовете на ЦЕЛК, аналогично на актовете на ТЕЛК, подлежат на обжалване по административен ред пред НЕЛК. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, шесто отделение, не споделя този извод. Административният съд не е съобразил уредбата в раздел IV от глава I на ПУОРОМЕРКМЕ, озаглавен Национална експертна лекарска комисия и по-точно чл. 43, в който са уредени правомощията на специализираните състави на НЕЛК. Чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ императивно урежда правомощието на НЕЛК да разглежда и да се произнася по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, като не е предвидено НЕЛК да контролира актовете на специализирания орган на медицинската експертиза за системата на МВР - ЦЕЛК към МИ на МВР. Същевременно чл. 99, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на МВР предвижда, че редът за изпълнението на специфичните функции по чл. 164, ал. 3, т. 2, чл. 226, ал. 3 и чл. 238, ал. 3 от ЗМВР и за извършване на медицински експертизи от ЦЕЛК и РЕЛК се определя с правила за медицинската експертиза в МВР, утвърдени от министъра на вътрешните работи и по предложение на директора на Медицинския институт на МВР, като и там не е предвидено обжалване пред НЕЛК на актовете на ЦЕЛК към МИ на МВР, нито пък друг ред за административно оспорване на актовете на ЦЕЛК. Това налага извод, че актовете на ЦЕЛК към МИ на МВР подлежат на обжалване направо по съдебен ред. В същия смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в определение № 5973 от 16.06.2022 г. по адм. д. № 4975/2022 г., VІ отд., определение № 5478 от 27.05.2025 г. по адм. д. № 4832/2025 г., VІ отд., определение № 154 от 09.01.2025 г. по адм. д. № 11856/2024 г., VІ отд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, и същото следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и съдебен състав за произнасяне по жалбата на И. А. П. срещу Медицинско удостоверение № 193/1 от 23.10.2025 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР. Доколкото висящността на спора е запазена и производството ще се разгледа от съда, то и направените разноски в това производство ще следва да се съобразят при новото разглеждане на спора по същество.