Решение № 8084 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - гр. София, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт в Областна дирекция (ОД) на ДФЗ - гр. Търговище - М. Ю. Абилов, срещу Решение № 1858/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 305/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Шумен, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) № 02-270-6500/3456/12.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, издадена от министъра на земеделието, oбн., ДВ, бр. 23 от 14.03.2023 г. (Наредба № 3/2023 г.) за Кампания 2023 г., в частта, с която е отказано оторизиране на сума в размер на 3010,00 (триста и десет) лева по Интервенция "Обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи - кампания 2023" (ДПЖ - ЗП). Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт. Развива съображения, че обратно на възприетата от решаващия състав теза, волеизявлението съдържа релевантните за постановяването му фактически основания, които отразяват констатациите от извършените по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП административни проверки. Аргументира становище за наличие на данни в Приложение № 10 към оспореното УП, според които кандидатът е заявил 146 броя животни по обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи, подал е декларация по чл. 23 Наредба № 3/2023 г., ведно с две ветеринарни медицински свидетелства, но, както е посочено и в Становище с рег. № 02-270-2600/3456#4/09.07.2025 г., от извършените проверки е станало ясно, че 19 от декларираните като реализация 25 животни не отговарят на условията по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. Според касатора отказът е правомерен, доколкото Разплащателната агенция (РА) извършва проверките, предопределящи правото на подпомагане, въз основа на автоматизирано сравнение на данните, присъстващи в подадените от кандидатите заявления, с тези, съдържащи се в регистрите. Акцентира на обстоятелството, че за изпълнение на тези функции е създадена Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), част от която е Система за идентификация и регистрация на животните (СИРЖ), поддържана от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) съгласно нормата на чл. 30, ал. 4 ЗПЗП. В тази връзка излага, че в хода на производството пред първостепенния съд са събрани доказателства за надлежното вписване в регистъра на всички животни на заявителя, чиито номера са описани във ветеринарномедицинските свидетелства, като последната корекция, касаеща единствено датата на местодомуване на овцете, е извършена на 03.10.2024 г. В заключение и в подкрепа на тезата си, че отказът е резултат от проверка на външни обстоятелства, вписани в регистри, върху които административният орган няма контрол, се позовава на текста на чл. 15, ал. 6 Наредба № 3/2023 г., според който условията по ал. 2, т. 4 и 5 с.з. се проверяват и отбелязват от Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) в интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). По изложените съображения иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред двете съдебни инстанции процесуално представителство в размер, определен по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г. (НЗПП). Прави възражение за прекомерност на евентуалната претенция на ответника за адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде определено въз основа на минималните размери, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба № 1/2004 г.) Ответникът - Г. И. М., от [населено място], община Велики Преслав, област Шумен, [улица], не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт по жалба на Г. И. М. е отменено УП № 02-270-6500/3456/12.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/2023 г. за Кампания 2023 г., в частта, с която е отказано оторизиране на сума в размер на 3010,00 (триста и десет) лева по ДПЖ - ЗП. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 10.05.2023 г. Г. И. М., в качеството си на регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) № 417094 в ИСАК, е подал заявление с УИН 27/020823/32931 за подпомагане за Кампания 2023 година по няколко интервенции, сред които ДПЖ - ЗП и преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3). Към заявлението е приложена таблица, от която е видно, че заявителят разполага с 218 овце от породата "медночервена шуменска овца", а по отношение на 141 от тях кандидатства за подпомагане по интервенция ДПЖ - ЗП. С атакуваното УП и на основание чл. 11а, ал. 1, т. 1 и чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 20 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, издадена от министъра на земеделието, oбн., ДВ, бр. 30 от 4.04.2023 г. (Наредба № 4/2023 г.) ДФЗ - РА е уведомила кандидата за размера на оторизираните и изплатените суми за финансово подпомагане по заявените интервенции за обвързано с производството подпомагане за животни и преходна национална помощ за животни съгласно чл. 7, т. 1 - 10 и чл. 48, т. 2 и 3 Наредба Nє 3/2023 г., като по ДПЖ - ЗП е извършено намаление в размер на 3010,00 лева. В т. 7 от Таблица 10.1 "Размер на финансово подпомагане по ДПЖ - ЗП" "Ставка на подпомагане до 300-ото животно (лв./бр.)" е заложена ставка за подпомагане за едно животно в размер на 53, 75 лева на брой до 300-ото животно, а в т. 8 "Ставка на подпомагане над 300-ото животно (лв./бр.)" - 42, 99 лева на брой над 300-ото. В т. 5 "Брой заявени животни преди проверка за допустимост на стопанството" от таблицата е отразено, че броят на заявените за подпомагане животни преди проверката за допустимост на стопанството е 141 животни, а според т. 6 "Брой заявени животни след проверка за допустимост на стопанството" и след проверката са толкова, като исканата сума за тях възлиза на 7578, 25 лева според т. 9 "Искана сума (в лв.)". Посочено е в т. 22 "Доказана реализация на животни", че са реализирани 17 животни, като в тази връзка след таблицата е посочено следното: (…) "Необходима реализация за заявените животни съгласно разпоредбите на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. - земеделските стопани, трябва да са реализирали за периода от 1 октомври 2022 г. до 30 септември 2023 г., на овца-майка или коза-майка, най-малко: За ДПЖ-РП – съгласно чл. 16, ал. 4 от ЗПЗП: 1 брой агне или яре, родени в стопанството, на допустимо за подпомагане животно; За ДПЖ-ЗП – съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗПЗП: 0, 2 животни от един от двата вида. Доказан брой реализирани животни – общо, съгласно представени документи за реализацията в изпълнение на чл. 23 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. – 17 бр. По ДПЖ-РП – от порода за месо – бр.; По ДПЖ-ЗП – 17 бр. Допустим брой животни според реализацията (мляко и/или животни) – общо за интервенцията, отразен в ред 23 „Допустим брой животни според реализацията на мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко (кг) и/или реализация на животни (бр.)" от Таблица 10.1 – 85 бр." Горното е дало основание на изпълнителния директор на ДФЗ - гр. София да се позове на чл. 15, ал. 7 Наредба № 3/2023 г., според чийто текст размерът на помощта се определя на брой заявени за подпомагане животни, отговарящи на условията по ал. 2, ал. 3 и ал. 5, за които земеделските стопани са изпълнили изискванията на ал. 4 и са предоставени доказателства за това. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства извън административната преписка, както следва - Фактура № 00020/25.03.2025 г., Фактура № 00022/30.03.2025 г., Ветеринарномедицинско свидетелство (ВМС) № BG2023 - 012545/23.03.2025 г., ВМС № BG2023 -13696/30.03.2025 г., Заявление за корекция на данни в ИИС на БАБХ - ВетИС от господин И. М., Заявление за корекция на данни в ИИС на БАБХ - ВетИС от РВЛ д-р И. Щ. до ОД на БАБХ - гр. Шумен, с които е поискана корекция на датата на местодомуване на 19 броя ДПЖ с последователни индивидуални идентификатори от BG032000877117 до BG032000877135 вкл., поради допусната техническа грешка. За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства е изискана информация от ОДБХ - гр. Шумен. В писмо с изх. № 5030/06.08.2025 г. по описа на БАБХ на директора на ОДБХ - гр. Шумен са изложени данни, че овце с идентификатори BG032000877128, BG032000877125, BG032000877122, BG032000877124, BG032000877126, BG032000877127, BG032000877129 са с дата на раждане 07.01.2023 г., овце с идентификатори BG032000877121, BG032000877123, BG032000877117, BG032000877119, BG032000877118, BG032000877120, BG032000877135 са с дата на раждане 08.01.2023 г., а овце с идентификатори BG032000877133, BG032000877131, BG032000877134, BG032000877132, BG032000877130 са с дата на раждане 05.01.2023 г., като всички те са регистрирани в ИИС на БАБХ - ВетИС, на 30.03.2023 г., а на 30.03.2023 г. са придвижени към Кланица "Клара АВС", ЕООД, [населено място] морава, обл. Търговище. Изложено е, че последната корекция на данни за тези животни, е осъществена във ВетИС от регионален администратор на 03.10.2024 г. въз основа на заявление на РВЛ, обслужващ обекта, като промяната е инициирана с искане за привеждане на записаната дата на местодомуване в съответствие с датата на раждане. С последващо писмо с изх. № 3Ж-1528/13.11.2025 г. по описа на БАБХ, изпълнителният директор на БАБХ е посочил, че на 03.10.2025 г. е коригирана "дата от" в прозорец "местодомуване" така, че същата да съответства на датата на раждане на животните, както следва: за животни с идентификатори BG032000877117, BG032000877118, BG032000877119, BG032000877120, BG032000877121 и BG0320008771123, родени на 08.01.2023 г. - "дата от" на местодомуване е коригирана от "10.01.2023 г. " на "08.01.2023 г. "; за животни с идентификатори BG032000877122, BG032000877124, BG032000877125, BG032000877126, BG032000877127, BG032000877128, родени на 07.01.2023 г., "дата от" на местодомуване е коригирана от "10.01.2023 г. " на "07.01.2023 г. "; а за животни с идентификатори BG032000877129, BG032000877130, BG032000877131, BG032000877132, BG032000877133, BG032000877134 и BG032000877135, родени на 05.01.2023 г., "дата от" на местодомуване е коригирана от "10.01.2023 г. " на "05.01.2023 г. ". Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба, съдът е приел, че оспореното пред него УП е издадено от компетентен административен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма, но без да са посочени релевантните за постановяването му фактически основания. Според съда органът не е изложил конкретни съображения, които да обосновават извода му, че по отношение на част от животните на заявителя не са доказани изискванията на чл. 15, ал. 7 Наредба № 3/2023 г., както и не е посочил кои точно условия за подпомагане не са съобразени. Решаващият състав е формулирал заключение, че текстът под таблицата също не може да обслужи изискването за дължимата аргументация, т.к. дава яснота единствено по отношение начина на изчисление на сумата, с която се намалява плащането, а депозираното становище с рег. № 02-270-6500/3456#4/09.07.2025 г. е изготвено след издаването на атакувания индивидуален административен акт и не от неговия издател, поради което не може да допълни изводите, обективирани в УП. Наред с констатирания порок, съдът е установил и несъответствие на волеизявлението с материалния закон и с неговата цел. Приел е, че заявителят е представил пред ДФЗ необходимите писмени документи, удостоверяващи реализацията на отречените в УП животни, а именно - фактури и ВМС, като видно от получените справки от БАБХ, тези животни са били и регистрирани по надлежния ред. Според съда техническата грешка, състояща се в разминаването между датите на раждане на част от декларираните животни и "дата от" на местодомуването им не само не опровергава тези факти, но и не е съществувала към датата на издаване на процесното УО, т.к. на 03.10.2024 г. е извършена съответната корекция във ВетИС, поради което и изискването на чл. 15, ал. 4 Наредба № 3/2023 г. е било съобразено. По изложените съображения АС - Шумен е отменил УП № 02-270-6500/3456/12.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/2023 г. за Кампания 2023 г., в частта, с която е отказано оторизиране на сума в размер на 3010,00 (триста и десет) лева по ДПЖ - ЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е относно посочването на релевантните фактически и правни основания при издаването на акта, както и по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Видно от атакуваното УП, и по-специално от съдържанието на неговото Приложение № 10, изводът на изпълнителния директор на ДФЗ, предопределил постановения правен резултат, е фактически обоснован с констатацията, че заявителят е доказал по реда на чл. 23 Наредба № 3/2023 г. реализацията на 17 бр. животни, което с оглед ставката от 53,75 лева на животно (до 300-тото) обуславя оторизацията на сума в размер на 4 568,75 лева, съответно намаляване на исканите 7578,75 лева с 3010,00 лева. Органът е приел, че получаването на исканото подпомагане изисква реализация на заявените животни, която за периода от 1.10.2022 г. до 30.09.2023 г. да бъде - за ДПЖ - РП, съгласно чл. 16, ал. 4 ЗПЗП - 1 брой агне или яре, родени в стопанството, на допустимо за подпомагане животно, а за ДПЖ - ЗП, съгласно чл. 15, ал. 4 ЗПЗП - 0,2 животни от един от двата вида. Преценката дали изложението на описаните обстоятелства е достатъчно, за да отговори на изискването, заложено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, обаче предполага преди всичко изясняване на правните основания, в чиито юридически факти органът е припознал процесните установявания. Именно нормативните текстове, които издателят на акта е избрал за упражняването на разпоредителната си власт, сочат целта, която той преследва, а възможността констатираните факти да бъдат подведени под съответните правни хипотези, дава отговор на въпроса за материалната законосъобразност на волеизявлението - Вж.: чл. 146, т. 4 АПК. В случая изпълнителният директор на ДФЗ се е позовал на няколко групи разпоредби. В титулната част на оспореното УП е посочил текстовете на чл. 11а, ал. 1, т. 1 и чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 20 Наредба № 4/2023 г., а при обосновката на решението си за намаляване стойността на оторизираните средства - под таблицата към Приложение № 10, е цитирал предписанията на чл. 16, ал. 4 и чл. 15, ал. 4 ЗПЗП. Нормата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП регламентира правомощието на РА да приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика, както и да приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство. От своя страна, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП съдържа две точки, които очертават правомощията на изпълнителния директор по организация и ръководство дейността на РА, както и нейното представителство, а текстът на чл. 20 Наредба № 4/2023 г. - в приложимата редакция - Обн., ДВ, бр. 30 от 2023 г., в сила от 4.04.2023 г., предвид датата на издаване на оспореното УП, предвижда, че ДФЗ уведомява кандидата с УП за извършените оторизации и плащания по интервенциите и мерките по чл. 1 чрез системата за електронни услуги по чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП (СЕУ). Очевидно позоваването на тази съвкупност от правни норми е за обосновка на компетентността на издателя (Вж.: чл. 146, т. 1 АПК) и за яснота досежно конкретната процедура, която следва да се спазва. В този смисъл и с оглед мястото, на което са цитирани, текстовете на чл. 16, ал. 4 и чл. 15, ал. 4 ЗПЗП са тези, които разкриват правното основание и целта на издаването на административния акт. Затова и тъкмо към техните хипотези следва да бъдат съотнесени установените в хода на производството факти. Такива норми обаче не съществуват в правната действителност. Още по-малко със съдържанието, което е извел административният орган от тях, а именно - на правила, предопределящи конкретния брой реализирани животни от една овца - майка или коза - майка. Чл. 15 ЗПЗП постановява, че вноските по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 3 се събират всяко тримесечие, а чл. 16 с.з. - че в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 1 и 2 фондът може да предоставя средства на търговските банки за предоставени от тях кредити, отпуснати при определени от фонда условия, включително за кредитиране изпълнението на проекти по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА. Видно е, че това са правила за поведение, които нямат отношение към настоящата хипотеза, нито кореспондират с изложените от изпълнителния директор на ДФЗ факти, свързани с реализацията на животните. Нещо повече, и двете норми - чл. 15 и чл. 16 ЗПЗП, не съдържат различни алинеи, измежду които изпълнителният директор на ДФЗ може да направи своя избор, а тази особеност допълнително опорочава некоректността на правната квалификация на акта. Неяснотата в правното основание води до объркване досежно съдържанието на волеизявлението, което рефлектира пряко както върху възможността на адресата да защити в пълнота правата си, така и върху възможността съда да извърши дължимия съдебен контрол на всички основания и в обхвата, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК. Съдът не може да извежда волята на административния орган и да предполага какви са били съображенията му, за да постанови конкретния правен резултат, затова и нарушението на чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 АПК е винаги съществено. С оглед изложеното, формулирайки по процесния начин волята си, изпълнителният директор на ДФЗ е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е резултирало и в неправилно приложение на материалния закон. Това потвърждава крайния извод на първостепенния съд за незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Обратно на застъпената от касационния жалбоподател теза, АС - Шумен е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Горното прави производството по заявление с УИН 27/020823/32931 за подпомагане за Кампания 2023 година по няколко интервенции, сред които ДПЖ - ЗП и преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството висящо, следователно АС - Шумен правилно е изпратил преписката на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 АПК. Оплакването за неправилност на решението на АС - Шумен, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, не е аргументирано с конкретни съображения, поради което и предвид обхвата на настоящата проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,