Решение № 255 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 89/2009 г.

Решение № 255 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 89/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. РПК "М" гр. С. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд от 27.03.2008 г. по гр. д. № 1777/2007 г. Ответникът С. о. - р. "М" изразява становище, че жалбата е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите за предпоставките, при които се придобива собствеността за обектите по чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост, както и за приложението на чл. 79 ЗС за тези имоти. РПК"М" гр. С. е предявила иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване по отношение на С. о. - р. "М", че е собственик на магазин за домашни потреби със застроена площ от 340 кв. м. намиращ се в имот пл. № 867 от кадастрален лист 727 по кадастралния план на гр. С. при съседи улица, улица, имот пл. № 868 и имот пл. № 8* Своето право на собственост ищецът е основал на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /редакция до 2004 г./ и евентуално на придобивна давност. Не е било спорно по делото от фактическа страна, че магазинът е построен от РПК"Д". РПК "Младост" е учредена 04.02.1987 г., а на 20.02.1987 г. на отчетно изборно събрание е взето решение дейността на ПК"Д" в кв. Горубляне и магазините на територията на квартала да бъдат прехвърлени безвъзмездно на Р. "М". В изпълнение на това решение с протокол от 22. 02.1987 г. С е упълномощил двама кооператори от учредителите да подпишат разделителен протокол с ПК "Д". Такъв разделителен протокол е съставен на 23.02.1987 г., а в приложения списък фигурира и процесния магазин обозначен под № 34 за хранителни стоки на ул. "С", до ЗЕПЕ, който е включен след това и в балансите на РПК"М"-София. С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд 51 състав от 28.07.2005 г. по гр. д. № 6328/2004 г., с което искът е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че имотът е изграден от ПК "Д" - Панчарево през 1978 г., а правото на собственост по силата на чл. 3, ал. 2 ЗОбС в редакция до 2004 г. възниква само в полза на субект, който е вложил средства за изграждането му. Преди влизане в сила на ЗОбС разпорежданията не са могли да имат вещно-правно действие, тъй като кооперативната организация не е притежавала право на собственост върху тях, освен това то е следвало да се извърши по аргумент от чл. 13 и 25 ЗС с нотариален акт. Съдът е изложил и съображения, че няма правоприемство между ПК"Д" и РПК"М", тъй като последната е новоучредена кооперация, както и че до 1996 г. е съществувала забрана по чл. 86 ЗС да се придобиват по давност обекти частна държавна или общинска собственост, а от този момент до предявяването на иска през 1994 г. не са изминали десет години, за да настъпят последиците на чл. 79, ал. 1 ЗС. В решение на ВКС, II г. о. № 471 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 429/2006 г., постановено по иск между същите страни и сходни факти, но с предмет друг обект, построен от ПК"Д" в кв. Горубляне е прието, че Р. "М" е правоприемник на част от активите на ПК"Д" и това правоприемство следва да бъде зачетено в отношенията между двете кооперации и противопоставено на общината - собственик на терена, върху който е извършено строителството, включително и когато е незаконно като елемент от фактическия състав на чл. 2, ал. 3 ЗОбС с влизането в сила на който собствеността се придобива от кооперацията. В тази насока са и решения на ВКС, I г. о. по гр. д. № 2157/2008 г. и по гр. д. № 1734/2008 г., 2057/2008 г. В тези решения е даден принципен отговор на въпроса за възможността при преобразуване на кооперативната организация, построила обекта, собствеността да се придобие от отделилата се кооперация при условията на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС, което настоящият състав намира за правилно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /ред. до 2004 г./ отричайки собствеността на общините, създава права за онези кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж. Когато обаче е налице една от формите на преобразуване по чл. 13 от отменения Закон за кооперативните организации О. ДВ. бр. 102/1983 г., настъпило ч. сливане, вливане, отделяне или разделяне между тях, правото да придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС следва да се признае на организацията - правоприемник на съответната част от поетите активи, защото целта на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС е да се запази имуществото на кооперацията при влизане в сила на закона, в чийто баланс е включена съответната сграда и я ползва за осъществяване на дейността си. В случая е установено и това е прието по другите сходни дела между същите страни, че РПК"М" е създадена въз основа на прието решение от ПК"Д" за отделяне дейността на територията на кв. Горубляне и поемането й от новата кооперация. Макар формално решението да е взето на учредително събрание при позоваване на разпоредбата на чл. 6 от ЗКО (отм.) то при съпоставката на последователно осъществилите се юридически факти - решение за отделяне на дейността, решение за безвъзмездно предоставяне на имущество, одобряване на това решение от ИК на ЦКС, изричното посочване, че кооперацията се учредява с материалнотехническата база и член-кооператорите на РПК"Н"-София и разделителен протокол за имуществото на двете кооперации, в който фигурира и процесния обект като предаден на РПК"М" се налага изводът, че новата кооперация е създадена ч. отделяне по смисъла на чл. 13 от ЗКО (отм.) и съответно при влизане в сила на ЗОбС е придобила собствеността на процесния търговски обект. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК делото да се реши по същество от настоящата инстанция като предявеният иск бъде уважен. Щом като правото на собственост се установява на главното основание - чл. 3, ал. 2 от ЗОбС, не следва да се разглежда евентуалното основание - придобиване по давност. При този изход на спора ответникът дължи разноските за всички инстанции, които съгласно представения списък са в размер на 4 068 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение